Димитър Манолов: Политици са предавали националните ни интереси, протестираме да не стане така и в Катовице

Неведнъж в нашата история родни политици са си мълчали, когато е трябвало да защитават страната ни. Затова настояваме този път това да не се случва отново.

Позицията на България в Катовице ще бъде представена от президента, но тя е изготвена основно от министерствата на енергетиката и екологията.

Следващата седмица ще има заседание в Катовице, Полша, на страните, подписали Парижкото споразумение за климата, на което ще се разглеждат различни негови аспекти. Там трябва да бъде представена и позицията на България.

Енергетиците от комплекса „Мини Марица – изток” ЕАД се вдигнаха на бунт, организирани от двата големи синдиката в страната – „Подкрепа”и КНСБ. Вчера КНСБ организира недоволните в производствения район. Днес предиминути, „Подкрепа” поведе за пореден път миньори и представители от металургията и химическата индустрия на протест в София. Защото тук, в столицата, се решават всички важни национални проблеми. Президентът на синдиката Димитър Манолов коментира основанията за недоволството пред „Новини.бг.”:

Настояваме страната ни да бъде защитена, чрез тази позиция, така щото да сме защитени от изброените по-горе опасности. Паралелно с това искаме да се спре безумното увеличение на квотите, които се плащат за емисии. Там има политика, която може да бъде критикувана, тъй като България повече пречиства, отколкото замърсява въздуха. Говорим за политика на еко неутралитет.

Половината от страните в ЕС са застрашени също от провеждането на такава късогледа политика и това са икономически силни държави като Германия, наред с такива като нашата, Словакия и др. В Полша пък енергетиката е на 80% зависима от изгарянето на лигнитни въглища в елцентрали. Така че имаме общи проблеми, които се нуждаят от разумни и балансирани решения.”

Това, което нас ни тревожи е, че както е известно на територията на комплекса „Мини Марица – изток” се произвежда между 42-60 на сто от енергетиката на държавата ни в зависимост от сезона. Т.е. прекратяването на това производство ни поставя пред много сериозни изпитания, най-малкото от които би било неимоверното покачване цената на тока, ако се наложи да го внасяме. Но по-голямата злина би била, ако се окаже, че няма откъде да внасяме ток. Ние изнасяме за съседите ни ток, но около нас никой не произвежда. Пробемът нараства лавинообразно по веригата надолу, тъй като с производствата в района са свързани около 150 000 човека, за които това е единствен източник за препитание и съществува реална опасност в този регион да настане пустош. Това е моноиндустриален район, в който друго почти няма какво да се прави. Или поне в краткосрочен план.