Пърформанс „кисело зеле с шампанско“! Да живее изкуството, бе!

P.S. Нищо не казвам, нищо не твърдя, с нищо и никого не обвързвам следващото. Просто житейски факти: има художници и всякакви хора на изкуството, които смятат следното: „Гениите са луди, ако се правя на луд, ще ме смятат за гений“. Чудно, нали?

Да хвърлим едно око сега на „вдъхновението“ на този пърформанс.

Нали сте хора на изкуството? Наистина ли толкова си можете?

Прибирам се снощи и гледам съседа пуфти под един средно голям, но пълен до ръба бидон с нещо розово в него.

И трето: навън текат протести срещу цените, бедността… а това вътре, както и да го наричате, е банкет и то разточителен. Па и с „послание“ даже…

Идеята била гостите да късат от листата ферментирало зеле и така да покаже болезненото съществуване на шлосера.

Какво? Само казвам.

ЛИДЕРЪТ НА СЕНАТА: О, членове на сената, чуйте ме. Ще продължаваме ли да строим палат след палат за богатите? Или ще се отдадем на по-благородни каузи и ще построим прилични къщи за бедните? Как гласува сенатът?

Мислех да напиша нещо от типа на: „Може и да не е била идеята на самата художничка и сега горката да съжалява, че е оставила кетъринга, поверила го е в ръцете на някой друг, който е замазал всичко с опит да надскочи възможностите си.

Мхм… добре.

Не знам защо из социалните мрежи се появиха разни коментари от типа: „Ганьо прави култура“. Не знам, не знам.

Някои пък си мислят, че, ако се правят на крале – с банкети в украсени зали, насред галерии, ще се извисят над простолюдието и по-лесно ще махнат с ръка: какво пък разбирате вие?

Отворих му вратата и докато пълзеше нагоре, реших да го поразпитам – какво е това ухайно нещо, под което превива крака. Каза, че било кисело зеле. Щял да прави изложба и пърформанс, който щял да се казва „натюрморт“.

Понеже той отдавна не е много наред с главата (жена му често приключва кавгите с ютия), загубих интерес към разговора и си млъкнах, но той изглежда държеше да ми разкаже.

Сещам се за една сцена от „История на света“ на Мел Брукс:

Трети пък вярват, че лоша реклама няма.

ЦЕЛИЯТ СЕНАТ (стават на крака): Да го д*хат бедните!

Вижте какво красиво описание на това произведение на човешката фантазия намерих в „24 часа“. Яра Бубнова, шеф на галерията-домакин обясни, че идеята е на авторката и тя поела всички разноски (явно е важно сега тук да стане ясно,че ние пари не сме трошили, споко!). Тя обяснява следното: „Нае специална фирма за кетъринг. Нищо не е приготвяно в галерията. Месото е символ на телесното и е противопоставено на романтичното – в случая балната зала. Така художничката подчертава посланието на своето изкуство по един сюрреалистичен начин. Темата на нейната изложба е за болезненото съществуване на жената. Жената, като обект на употреба“.

Идеята му била да нареди една дъ-ъ-ъ-ъ-лга софра (щяла да излезе чак на балкона) и да плесне върху нея човешка фигура, направена от кисело зеле, поръсено с червен пипер, а за ръце и крака щял да сложи шишета с ракия. Добре, пак ми хвана вниманието и трябваше да попитам: „Кво?“

Второ: дори идеята да е пърформанс (тая дума толкова ме забавлява, че ще я използвам до дупка!), да покажел как жената страда в съвременния свят или каквато и друга идея да е имал – за спасяването на динозаврите да се бяхте сетили дори – да го бяхте направили с повече… всъщност с НЯКАКЪВ вкус. Хора на изкуството сте, по дяволите, имайте малко усет. Поне „жената“ да изглеждаше по-добре направена – от гледна точка на естетиката, нали… да прилича на изкуство, а не на банкет на мутренска фирма от село Горно нанадолнище, Малоуйновско, подреден от Бай Иван Балкантуристчето, дългогодишен барман по морето от времето на „чехкинчетата и полякинчетата“.

Житейски факт 2: Имам позната, която някога работеше в студио Nu Boyana и ми разказваше за звездите, които снимат филми в България. Най-големите звезди са земни и са пичове, държат се човешки, говорят си с хората, като с равни, вършат си работата и си отиват. Онези – посредствените, полу-звездичките (wannabe stars), шлаката, ако щете – се носят като господари на света, а носовете им порят небето. Изискват невъзможното, капризни са, арогантни и все са неразбрани.

И второ: имаше един протест срещу насилието над жените, сещате ли се? Вие – присъствалите на високото изкуство, подчертаващо „болезненото съществуване на жената“, че и художничката – отидохте ли да видите за какво става въпрос, да го подкрепите този протест? Или политическите ви и социални принципи и ангажираност свършват до масата с жената, от която ядохте? Дето приличаше на удавница.

Понеже имаме две входни врати, усилието, което полагаше, с ключ в ръка, за да се добере до стълбището, ми се стори достойно за внимание. След като го погледах така – с научно любопитство – около две минути, реших все пак да му помогна на човека, да отключа, че и без това е куц с единия крак (това му е откакто изгуби един спор с жена си, която едно време беше спаринг партньор на Станка Златева), а и не разполага с пълен комплект пръсти по ръцете човекът.

После обаче на няколко места прочетох, че идеята си е баш, ама съвсем баш на художничката и ме напуши смях. После ми стана малко тъжно, а като се замислих повече – ми се скапа настроението. Това са хора на изкуството. И това там е „натюрморт“.

Появиха се после разни „разяснения“ по темата, че даже и от шефката на Националната галерия. Било част от изложбата – пърформанс. Ще се върнем след малко на „значението“ му. Преди това да кажем: след една случка могат да се измислят много обяснения, кое от кое по-… хм… засукани.

Първо: противопоставяне на романтичното е също така и: тоалетна; цех за цигари, онзи край зад шкафчето ми, който така и не мога да стигна; зъболекарски кабинет; съблекалнята във фитнеса; сметище; задната стаичка на стриптийз клуб. Или да не давам повече идеи, а…?

С две думи – подбрани гости сядат на дълга маса, на която е наредено огромно количество филе, подредено във формата на (уж) женско тяло. Лично мнение: доста нескопосано наредено и женското тяло прилича на нещо престояло в реката поне седмица след смъртта си. Толкова си могат хората, не ги съдим.

Сега, ако ме извините, аз отивам да направя един пърформанс с хамбургер, картофки и голяма бира. Смисълът му е… ъъ… смисълът му е… да покаже тежкото съществуване на кръгчетата, сложени в квадратчета. Какво ,бе! Това е висше изкуство, нищо не разбирате.

Художничката Михаела Дановска, с артистично име Ода Жон, направи в Националната галерия изложба, последвана от вечеря тип пърформанс, наречен „Натюрморт“. Никой не разбра каква е била изложбата, но вечерята стана по-известна от изложбата, от художничката, че и от самата галерия май. А снимките от нея се разпространяват по-бързо от вирус в детска градина.