Пърформанс „кисело зеле с шампанско“! Да живее изкуството, бе!

Да хвърлим едно око сега на „вдъхновението“ на този пърформанс.

Нали сте хора на изкуството? Наистина ли толкова си можете?

Прибирам се снощи и гледам съседа пуфти под един средно голям, но пълен до ръба бидон с нещо розово в него.

И трето: навън текат протести срещу цените, бедността… а това вътре, както и да го наричате, е банкет и то разточителен. Па и с „послание“ даже…

Идеята била гостите да късат от листата ферментирало зеле и така да покаже болезненото съществуване на шлосера.

Какво? Само казвам.

ЛИДЕРЪТ НА СЕНАТА: О, членове на сената, чуйте ме. Ще продължаваме ли да строим палат след палат за богатите? Или ще се отдадем на по-благородни каузи и ще построим прилични къщи за бедните? Как гласува сенатът?

Мислех да напиша нещо от типа на: „Може и да не е била идеята на самата художничка и сега горката да съжалява, че е оставила кетъринга, поверила го е в ръцете на някой друг, който е замазал всичко с опит да надскочи възможностите си.

Мхм… добре.

Не знам защо из социалните мрежи се появиха разни коментари от типа: „Ганьо прави култура“. Не знам, не знам.

Някои пък си мислят, че, ако се правят на крале – с банкети в украсени зали, насред галерии, ще се извисят над простолюдието и по-лесно ще махнат с ръка: какво пък разбирате вие?

Отворих му вратата и докато пълзеше нагоре, реших да го поразпитам – какво е това ухайно нещо, под което превива крака. Каза, че било кисело зеле. Щял да прави изложба и пърформанс, който щял да се казва „натюрморт“.

Понеже той отдавна не е много наред с главата (жена му често приключва кавгите с ютия), загубих интерес към разговора и си млъкнах, но той изглежда държеше да ми разкаже.

Сещам се за една сцена от „История на света“ на Мел Брукс:

Трети пък вярват, че лоша реклама няма.

ЦЕЛИЯТ СЕНАТ (стават на крака): Да го д*хат бедните!

P.S. Нищо не казвам, нищо не твърдя, с нищо и никого не обвързвам следващото. Просто житейски факти: има художници и всякакви хора на изкуството, които смятат следното: „Гениите са луди, ако се правя на луд, ще ме смятат за гений“. Чудно, нали?

Вижте какво красиво описание на това произведение на човешката фантазия намерих в „24 часа“. Яра Бубнова, шеф на галерията-домакин обясни, че идеята е на авторката и тя поела всички разноски (явно е важно сега тук да стане ясно,че ние пари не сме трошили, споко!). Тя обяснява следното: „Нае специална фирма за кетъринг. Нищо не е приготвяно в галерията. Месото е символ на телесното и е противопоставено на романтичното – в случая балната зала. Така художничката подчертава посланието на своето изкуство по един сюрреалистичен начин. Темата на нейната изложба е за болезненото съществуване на жената. Жената, като обект на употреба“.

Идеята му била да нареди една дъ-ъ-ъ-ъ-лга софра (щяла да излезе чак на балкона) и да плесне върху нея човешка фигура, направена от кисело зеле, поръсено с червен пипер, а за ръце и крака щял да сложи шишета с ракия. Добре, пак ми хвана вниманието и трябваше да попитам: „Кво?“

Второ: дори идеята да е пърформанс (тая дума толкова ме забавлява, че ще я използвам до дупка!), да покажел как жената страда в съвременния свят или каквато и друга идея да е имал – за спасяването на динозаврите да се бяхте сетили дори – да го бяхте направили с повече… всъщност с НЯКАКЪВ вкус. Хора на изкуството сте, по дяволите, имайте малко усет. Поне „жената“ да изглеждаше по-добре направена – от гледна точка на естетиката, нали… да прилича на изкуство, а не на банкет на мутренска фирма от село Горно нанадолнище, Малоуйновско, подреден от Бай Иван Балкантуристчето, дългогодишен барман по морето от времето на „чехкинчетата и полякинчетата“.

Житейски факт 2: Имам позната, която някога работеше в студио Nu Boyana и ми разказваше за звездите, които снимат филми в България. Най-големите звезди са земни и са пичове, държат се човешки, говорят си с хората, като с равни, вършат си работата и си отиват. Онези – посредствените, полу-звездичките (wannabe stars), шлаката, ако щете – се носят като господари на света, а носовете им порят небето. Изискват невъзможното, капризни са, арогантни и все са неразбрани.

И второ: имаше един протест срещу насилието над жените, сещате ли се? Вие – присъствалите на високото изкуство, подчертаващо „болезненото съществуване на жената“, че и художничката – отидохте ли да видите за какво става въпрос, да го подкрепите този протест? Или политическите ви и социални принципи и ангажираност свършват до масата с жената, от която ядохте? Дето приличаше на удавница.

Понеже имаме две входни врати, усилието, което полагаше, с ключ в ръка, за да се добере до стълбището, ми се стори достойно за внимание. След като го погледах така – с научно любопитство – около две минути, реших все пак да му помогна на човека, да отключа, че и без това е куц с единия крак (това му е откакто изгуби един спор с жена си, която едно време беше спаринг партньор на Станка Златева), а и не разполага с пълен комплект пръсти по ръцете човекът.

После обаче на няколко места прочетох, че идеята си е баш, ама съвсем баш на художничката и ме напуши смях. После ми стана малко тъжно, а като се замислих повече – ми се скапа настроението. Това са хора на изкуството. И това там е „натюрморт“.

Появиха се после разни „разяснения“ по темата, че даже и от шефката на Националната галерия. Било част от изложбата – пърформанс. Ще се върнем след малко на „значението“ му. Преди това да кажем: след една случка могат да се измислят много обяснения, кое от кое по-… хм… засукани.

Първо: противопоставяне на романтичното е също така и: тоалетна; цех за цигари, онзи край зад шкафчето ми, който така и не мога да стигна; зъболекарски кабинет; съблекалнята във фитнеса; сметище; задната стаичка на стриптийз клуб. Или да не давам повече идеи, а…?

С две думи – подбрани гости сядат на дълга маса, на която е наредено огромно количество филе, подредено във формата на (уж) женско тяло. Лично мнение: доста нескопосано наредено и женското тяло прилича на нещо престояло в реката поне седмица след смъртта си. Толкова си могат хората, не ги съдим.

Сега, ако ме извините, аз отивам да направя един пърформанс с хамбургер, картофки и голяма бира. Смисълът му е… ъъ… смисълът му е… да покаже тежкото съществуване на кръгчетата, сложени в квадратчета. Какво ,бе! Това е висше изкуство, нищо не разбирате.

Художничката Михаела Дановска, с артистично име Ода Жон, направи в Националната галерия изложба, последвана от вечеря тип пърформанс, наречен „Натюрморт“. Никой не разбра каква е била изложбата, но вечерята стана по-известна от изложбата, от художничката, че и от самата галерия май. А снимките от нея се разпространяват по-бързо от вирус в детска градина.