Живеем си с мантрата „каквото-такова“ и вече няма светлина в края на тунела

„Все тая“.

„Цената на двучасов полет е над 7000 долара, което означава, че пътуването с частен самолет си остава непостижима мечта за мнозина, пише Business Insider. Вашите последователи в Instagram обаче няма нужда да знаят това“.

Дори не знам как да коментирам тази новина. И затова съм много скептичен, когато някой ми заговори за човечност и някакви отживелици, като добрина. Всичко е суета и его, очевидно. Всичко.

Лъжат си масово клиентите и всеки се връща пак и пак при нелоялния търговец, защото „те всички са такива, нямам избор“.

Но все тая.

Но съм против манталитета, който се шири масово из производителите. Манталитетът, който ги кара да махнат с ръка и да си кажат: „все тая“.

Повече храна ли им се появява в хладилника? По-вкусна ли става? Може би по-био?

Суетата не знае граници. И вече нейна жертва не са само глупавите или необразованите. Вече е епидемия.

Тровят клиентите и са сигурни, че онези пак ще се върнат при тях, защото нямат избор. А клиентът всъщност има избор и може да застави търговеца да бъде по-стриктен, най-малкото като го бойкотира. Масово.

Тук дори намаления няма, а само реклами, но това е друга тема. Важното е да се консумира, за да се чеше егото и да се покажем в Instagram с нови дрешки. Хвърлете в микса и едни био домати и картинката е пълна.

Чудя се на тези хора, когато си получат дозата от най-съвременната дрога – „харесванията“ в социалните мрежи, по-хубаво ли им става? По-топло ли? По-студено? Намериха си по-готино гадже ли?

Аз съм за т.нар. slow food идея (обратното на fast food като идеология и начин на живот), аз съм за това да има фермерски пазари и да се прескача посредникът/прекупвачът. Не винаги, но често е хубаво, а и храната ще бъде с домашно, а не с магазинско качество.

Другата страна на тая монета е консуматорството. Странно ми е някак човек, който не спира да плюе по хелоуин, например (нищо, че е просто един повод за празнуване и забава), да се радва, като малко дете на нещо, което наричат „черен петък“. Тоест петъкът след Деня на благодарността в САЩ (!!). Когато масово се правят намаления, за да се освободят складовете за коледните стоки.

Знаете ли, че в Маранело, точно до фабриката на „Ферари“, има малко ресторантче, в което се сервира местно произведено сирене, вино, месо? Там служителите на автомобилната легенда ходят на обяд. Светът е пълен с такива места. Места, на които (само и единствено там!) можеш да опиташ даден продукт. Храна уникат. Така става, когато фермите и продукцията им е под контрол и имат разрешението да я продават директно на клиента, а не да минава през няколко прекупвача и до нас да достигне с абсурдна цена. А при нас нито има контрол, нито пък и улеснение за работата на производителя.

И с тези „градински“, „домашни“ и т.н. продукции масово се научиха да ловят „шарани“. О, има и една думичка, която напоследък задължително ги следва: „Био“. Не знам защо, но вече, като я чуя, се сещам, като цяло, за две неща: „мръсно“ и „скъпо“. Ако това е вашият начин на бунт срещу големите магазини и вериги, добре, ще го разбера. Но нещо ми подсказва, че май не е баш така. Не знам как се бунтувате, купувайки нещо на тройна цена и със същото качество като в супермаркета. Но пък видът му крещи отдалече, че е скъпо. Ех, тая суета. Не знае граници.

Манталитетът на контролните, проверяващи органи, манталитетът на производителите, та ча-а-а-к до манталитета на потребителя – е просто едно махване с ръка. И докато първите си казват по-скоро „не ме интересува“, то последните живеят с мантрата: „кот‘ такова“. И никой не се опитва да променя нещата. Изморени са, апатични са, научени са, че няма смисъл. При така поставени неща, може би… може би наистина няма.

Някъде по света хората са се научили как да изкарват пари от лудостта на суетата. „Благодарение на имитация на интериора на частен самолет, хората вече могат да си правят снимки и да създават илюзията, че си живеят живота, летейки с частен самолет някъде във въздуха, докато в същото време се намират на земята“.

Няма да забравя и всеки път, когато съм научавал, че продавач на пазара се фука пред колега как е излъгал някой клиент, как му е продал боклук или как го е ударил в кантара. Но няма да забравя и всеки път, когато някой псуващ от унижение клиент се е върнал пак там, където са го „извозили“.

Няма да забравя отвратителните „пластмасови“ домати, които видях да се продават в Петрич наскоро. На всеки ъгъл бабите бяха опънали по една сергия и (да не би пък някой да си помисли за еретичното словосъчетание „касов апарат?) продаваха нещо, което описваха като градински домати. За 5 лв. килограма. Вижте сега, ние и преди сме виждали домати и не ги ядем с колците. Знаем какви са градинските.

О, да – не знае граници. Родният хм-м-м… как да се изразим? „Елит“, да кажем, се състезава коя и кой ще забие по-богато гадже с по-яка кола. И, ако прическата им е по-евтина (не по-лоша, не – „по-евтина“ е ключът тук) от тази на конкурентката… сън не ги лови. Нищо, яжте си био доматите за по 10 лв.

След като години наред аз лично адвокатствам за идеята за по-свободна търговия с хранителни продукти от малки ферми, за пореден път някой прави ето това: „Фермерското сирене бъкано с бактерии, показа изследване“. И как, с кои очи сега мога да се изправя пред хората и да кажа, че това е по-добро, отколкото онова в магазина, дето е с вкус на пластмаса? Може и да е с вкус на пластмаса, но си няма ешерихия коли и всеки разумен човек ще пожертва вкуса в името на здравето си. И здравето на децата си.