А, помниш ли когато медиите значеха нещо?

Инерцията е убийствена. Започнахме да се „носим“ по течението, където ни заведат, там отиваме. И с вдигане на рамене, се извиняваме, че „тука е така“.

На абсолютно никой не му е приятно това, но има едни „шефове“, които са се разбрали помежду си и всички им танцуват „на музиката“.

Някога си казвахме, че няма ли силен ЦСКА, „Левски“ ще е слаб, защото няма ли съпротивление, няма сила. Когато се „кротнахме“, загубихме цялата си сила.

Определено ни липсва „съпротивлението“. Имаме нужда от дразнител. Имаме нужда, нашата гилдия, да се ядосаме пак на нещо. Това „спокойствие“ ни направи апатични.

Спомням си разкази на стари колеги – разкази още от времето на соца. Смешни разкази, тъжни разкази, абсурдни разкази, спомням си мои собствени истории, които са абсурдни, защото минахме през какво ли не. Но това „удобство“ ще ни закопае.

А, помниш ли когато мълчахме, защото нямахме избор? Мислехме, че е гадно, мислехме, че по-зле не може да стане. И изведнъж – стана. Млъкнахме, защото стана по-удобно. И, не – не можеш да се извиниш с „новото поколение“ журналисти. Ние сме новото поколение.

Една цяла група хора вдига рамене и си казва, че няма какво да направи – група, която буквално я носят, даже не „водят“. Венелин Петков – шеф в bTV, кани подчинените си на „сериозен разговор” в заведение на подсъдимия Мирослав Боршош. Те не могат да кажат „не“, те не могат да си помислят да са несъгласни.

Имахме дразнител, реагирахме. Сега дразнителят е пренебрегнато „просто необходимо зло“, няма да се „пънеме“ срещу него. Заговори се за „медиен чадър“ над подсъдимия Боршош, заговори се, че на някои колеги им е било „неудобно“ от „поканата“, заговори се и за това: „На 1 декември 2015 г. Мирослав Боршош сключва бартер между НДК и bTV Media Grop ЕАД на стойност 77 160 лв.“, също и за това: „Вече през 2016 г. Боршош дава 8 664 лв за програмно време в ефира на bTV Radio Group. Това е единствената сделка на НДК за закупуване на рекламно време в радиостанции, за която има публично оповестени данни през съответната година“.

Няма да забравя как преди 5 години (работейки в един вестник, собственост на един определен „крупен“ бизнесмен, който е известен с това, че притежава
почти всички медии в България) ходехме с колеги на протести срещу шефа. През деня работехме за него и медията му, вечер протестирахме. Да, и вечерта на „белия автобус“ - пак бяхме там.