- Една от заслугите на изследването „Корупционната България” е че за разлика от други такива, посветени на прехода, ние за първи път свързваме конкретни корупционни случаи с лица, които са сътрудници на тоталитарните комунистически служби. За това много ни помогна дейността на Комисията по досиетата, защото тя през последните десетина години разкри над 12 000 сътрудници на ДС или разузнавателните служби на БНА във всички сектори на обществото. И ние не сме пропуснали да видим тази „тънка червена линия”, която в определени моменти през прехода се превръща направо в цяла червена магистрала, образно казано. В поредицата е проследена ролята на такава фигура като Бриго Аспарухов, щатен служител на Първо главно управление на ДС, който участва в атаката срещу правителството на Филип Димитров чрез т. нар. Македонска афера; скритият транзит или държавната контрабанда, контролирана от ДС до 1989 г. и приватизирана след това от същите тези оперативни работници, които са работили по обслужването ѝ; източването на задграничните фирми, както и ембарговите операции, извършвани чрез различни външнотърговски организации в началото на прехода, помогнали за първоначално натрупване на капитал на определени лица, които след това бяха в основата на образуването на т. нар. Г-13 или конфедерацията на едрите индустриалци; явлението „Мултигруп”, където всички вицепрезиденти на Илия Павлов бяха лица от ДС, а в управленската му структура надолу също много от ръководните постове са поверени все на такива; следва кръга „Орион”, натрупал мощ при управлението на БСП, също със сериозно присъствие на ДС; по време на зърнената криза при Виденов, министър на земеделието беше Васил Чичибаба, разкрит като агент на ДС; приватизацията на банките – прелива от щатни и нещатни сътрудници на комунистическите служби, а същите участват и банковите фалити и срутването на банковата система в България по време на правителството на БСП, начело с лидера им Виденов, което е българското правителство от прехода с най-висока концентрация на премиер, министри и зам.-министри, с принадлежност към ДС. Не бива и да отминаваме такива афери като „Петролгейт”, в която всички замесени до един са агенти или офицери от ДС, преквалифицирани при демокрацията като оръжейни търговци, депутати социалисти или дипломати и бизнесмени. Ще спра дотук. На финала ще отбележа, че не трябва да забравяме и факта, че основният политически играч по време на прехода е агент на ДС – Ахмед Доган, „разпределител” на порции, архитект на „обръчи”, стратегически „балансьор”, а отскоро и явен бизнесмен, който, както пише в досието му, е създаден от Държавна сигурност, той е неин продукт.