Българин пътува 103 дни пеша по най-непопулярните туристически маршрути

"На моменти пътувах пеша, за да мога да видя повече места. В други моменти използвах воден транспорт, когато трябваше да прекося Каспийско море, за да премина от Азербайджан към Казахстан".

Българин решил да обиколи света по най-непопулярните за туристи маршрути и да открие нови посоки, за да разбере, че хората навсякъде по света са еднакви, а доброто дебне отвсякъде.

В Грузия Вилиян изминава 300 километра пеша за 2 седмици. Качва се и на междуградски бусчета, които възнамерява да опише в пътепис.

Научава се да цени всеки срещнат човек по пътя си и да приема помощта му като истинска ценност. В Турция след 200 километра на колело високо в планините е спасен от глад от възрастни хора.

Попада на пустинна буря в Казахстан, докато преминава 1200 километра с влак за 60 часа.

Пътешественикът признава, че такова пътуване не е за всеки, трябва силна психика и воля. Разбира обаче най-ценния урок на живота.

Сега Вилиян се чувства готов за следващото предизвикателство - да се върне на остров Борнео, а от там през Австралия, Нова Зеландия и Чили да продължи обиколката си около света нагоре през Южна Америка.

"Всъщност е възможно да живееш с малко и да бъдеш щастлив. Дори в различни държави хората са еднакви, винаги ще има, с които да можеш да си обмениш мъдра мисъл", казва младият мъж.

"Много топли хора, много загрижени за себе си и за другите, помагат си постоянно. Когато пребивавах на Остров Калимантан - всички там ме приемаха като свой роднина, бяха много чистосърдечни, каниха ме по домовете си, плащаха ми автобусните билети, когато трябваше някакви отсечки да правя, черпеха ме с храна, с напитки. Хората много се притесняваха за мен", споделя Стефанов.

"Наистина е впечатляващо, когато се качиш на влак и имаш пустинен терен и да наблюдаваш пясъчните бури, които се образуват, почти като във филм е, все едно гледаш някакъв холивудски филм. Във влака си с още 200-300 човека, защото там композициите са много големи от по 19-20 вагона и те преследва пясъчна буря. Впечатлява се от една среща в Индонезия. В село с 500 човека получава помощ от учител по английски, който му подава ръка в труден момент и разбира, че за да бъде щастлив човек, трябва наистина малко. Човекът прояви изключително гостоприемство, покани ме в неговата къща, която се оказа колиба, с ламаринен покрив, аз спах на земята, но бях изключително щастлив, защото имах покрив над главата си, за разлика от предишните дни, пребивавайки в различни държави аз съм нощувал на открито, мрежи против комари само и единствено в Индонезия. До преди това в Казахстан и Грузия, Турция съм бил на палатка в повечето време. Покани ме у тях, в тази колиба, в която липсват всякакви удобства има единствено лампа, с която да си осветява човека, за да си чете уроците по английски и един контакт, в който да си зарежда мобилния телефон. Зад самата колиба е полето с ориз, от което се изхранва семейството му, в малките населени места няма канализация, хората се къпят по реките, по езерата, по водните басейни, аз също в един момент се къпех в някакви импровизирани рекички с риби вътре, зарибени водни басейни".

"Нямат магазини, минават един автомобил няколко пъти в седмицата да ги снабдява с хранителни продукти. Така ми се случи, че нямах хранителни продукти, с които да се запася по пътя, наложи се да ям горски плодове. Останах гладен дълго време, в комбинация с въртенето на педалите това си е меко казано убийствено".

"Транспортът в Грузия е изключително евтин. Това, което ме впечатли много, е фактът, че мога да изминавам огромни отсечки от порядъка на 100-120, 150 км на цена от лев, 1,20, което е доста впечатляващо. Понякога съм виждал бусчета, които са просто накачулени с всякакви неща - от пералня до диван, до всякаква битова електроника, хора съм виждал да се возят поради недостиг на достатъчно места", казва пътешественикът ни.

Вилиян Стефанов се завръща от едно доста дълго пътуване - 103 дни. "Минах през Турция, след това през Грузия, след това Азербайджан, след това през Казахстан, Тайланд и накрая финиширах в Индонезия на остров Калимантан, така наречения Борнео. До тук - 12 000 километра от тях 8 000 пеша или със сухоземен транспорт. Всичко това е част от мащабния му проект - над 96 000 км около света с минимално участие на самолет".

Във всяка една държава прекосява най-недостъпните кътчета, където туристи не са стъпвали никога, някои места дори не съществуват на картите в Гугъл. Спи на палатка или под звездите. Освен запазената природа е впечатлен от човешкото у хората, което все още е живо.