Румен Гълъбинов: Бюджет 2019 г. е майка за чиновници и мащеха за частния бизнес

116 млрд. лв. брутен вътрешен продукт залага правителството в Бюджет 2019 .

А всъщност защо въпреки че през 2016 и 2017 г. бюджета беше на плюс, а такъв се очаква и през 2018 г., продължава да се предвижда дефицит в бюджетната прогноза за 2019г.?

За кого е добър?

За образование

Здравеопазване

Какво показват излишъците?

Обобщени прогнози

Отбрана

Ощетява частните предприемачи

Пенсии

Рискове

А иначе почти по всички оперативни европрограми има изоставане вече за трета година.

България може да поеме нов дълг до 1 млрд. лв. през 2019 г., като общият размер на държавния дълг е до 22 млрд. лв.

Бюджет 2019 г. предвижда 0.5% от БВП бюджетен дефицит, въпреки че според очакванията Бюджет 2018 г. ще завърши с излишък от 0.5% от БВП.

В образованието се правят опити за реформа, като ще се направят повече инвестиции за финансиране на предучилищното и училищното образование, както и към финансиране обучението на студенти и докторанти.

За 2019 г. разходите за отбрана ще бъдат в размер на 1,6% от БВП, което ще даде възможност да се подобрят отбранителните способности на въоръжените ни сили.

За 2019 г. са заложени приходи от 43.9 млрд. лв. (38.2% от БВП) при 39.2 млрд. (36.2%) за 2018 г.

Залагат се отново повече разходи, отколкото реално се възнамерява да се направят, а после да се изхарчат извънредно, ако се сметне за необходимо в даден момент.

Излишъкът идва от това, че има заделени огромни средства за капиталови разходи, които не са направени. Планираш огромни капиталови разходи, после ги икономисваш и ето ти излишък.

Концептуално продължава тенденцията да имаме подценени приходи и надценени разходи, като Бюджет 2019 г. оставя впечатлението, че се задават избори.

Парите за здравеопазване са повече, но засега не личи, че ще има реформа на здравноосигурителния модел с втори стълб, като догодина разходите за здравеопазване вече ще достигнат 4,5% от БВП.

Положителният бизнесцикъл в икономиката ни е на края си и забавянето на темповете на растеж и инфлацията ясно ни го показват.

През 2020 и 2021 г. се предвижда делът на приходите и разходите в БВП да намалява, но да нараства номинално, достигайки 47.6 млрд. лв. през 2021 г.

Разходите нарастват от 38.6 млрд. лв. (35.7% от БВП) на 44.5 млрд. лв. (37.7%).

Рисковете са, че заложените капиталови разходи отразяват очакванията за пари от еврофондовете, които при евентуален твърд Brexit може и въобще да не се изпълнят.

Това е бюджет, който ще раздава пари на парче с цел да притъпи недоволство т.е. направен е за изборна година.

Парламентът ще заседава извънредно утре, вторник, за да гласува на първо четене проектите на бюджетните закони на държавното обществено осигуряване и на здравната каса. Ще бъдат изчетени и докладите по проектобюджета, който ще бъде обсъден и гласуван на първо четене в сряда.„Новини.бг.” потърси експертния прочит на най-важния закон на държавата – за бюджета, от икономиста Румен Гълъбинов. Той е бивш зам.-председател на КФН, председател на АЗН, автор на множество книги и публикации във финансовата сфера.

Бюджетът е добър за работещите в бюджетната сфера, като от догодина доходите на заетите в държавната администрация, включително полицаи, съдебна охрана, военни и всички останали, ще се повишат с 10%, а на учителите с 20%. Ще има ръст на минималната месечна работна заплата от 510 лв. на 560 лв., а през 2021 г. ще се повиши на 650 лв.

В същото време се увеличава тавана на пенсиите, но ограничението на доходите след пенсиониране все пак остава. Пенсиите ще се актуализират в средата на годината, когато инфлацията вече може да е изяла очакваното от възрастните хора 5.7% увеличение.

За поредна година обаче се увеличава данъчно-осигурителната тежест на работещите в реалната икономика – намерението за увеличаване на максималния осигурителен праг от 2600 на 3000 лева на практика увеличава разходите за работодателите, а и за високоплатените работници и служители.
Разходите на самоосигуряващите се също ще се увеличат, а земеделските стопани ще се осигуряват не върху 350 лв., както досега, а върху 560 лв.

Относно тригодишната бюджетна прогноза, която се изпраща за одобрение до Брюксел, играта с бюджетния дефицит/излишък спира след 2021г. И тогава фискът ще е балансиран, т.е. бюджетното салдо ще е на нула. Разбира се, ако правителството не реши отново да промени прогнозата си в някоя от следващите години.

Предвидените излишъци са резултат на специална тактика с цел да се създадат активи, от които би могло да се черпи по-лесно и по-безконтролно за нужди или за размери на нужди, за които не би могло по редовен начин да се намерят или предвидят средства. Предвидените излишъци показват, че държавният бюджет е непълен и неискрен, защото те се явяват резултат на съответно умишлено нагаждане на приходите и разходите при съставянето и изпълнението на бюджета.