БСП: Празник е, нека оставим дребните противопоставяния

"Дълъг е списъкът с имена на светли и величави личности, които днес, едва ли не, сме задължени да споменем, но аз искам да припомня за светлите дела на наши предци , които подминаваме , не толкова от незнание, колкото от банална разсеяност. Всяка година през май, тихо, почти незабележимо, се отбелязва отпечатването на Абагар – една от първите български книги, написани на кирилица и на говорим български език. Нейният автор, Филип Станиславов извършва революция в българското културно пространство, годината е - 1651, мястото - Рим, а идеята – да се реконструира самосъзнанието на българина, да се припомни присъствието на етноса ни в Европа И всичко това да се декларира на езика, понесъл тежестта на робството. Стореното от никополския католически епископ със столетие изпреварва паисиевия труд, но идва век по-късно от работата на Яков Крайков във Венеция - пръв български издател, редактор-съставител, печатар, гравьор и книгоразпространител, дал ценен принос и в разцвета на късния европейски ренесанс, така че Историята славянобългарска и всички последвали събития не идват на празно място. Свещеното българско Възраждане е белязано от още един тих подвиг –през 1840-41 една смела жена, Анастасия Димитрова, първата българска учителка, се осмелява да наруши забраната за женско просвещение и създава първото девическо училище по нашите земи. Твърдят, че тя е изрекла думите: “Слънцето свети върху земята, а учението вътре в човека грее, еднакво за всички – и за мъжете, и за жените…Майката е най-първа наставница на децата, как ще напътства невръстни чеда, ако тя самата е безкнижовна?“, попита Велинов.