Малко размисли за едни смъртни случаи. Нищо важно, спокойно

Ето какво още сподели Малеева:

Това е текстът на Facebook потребител с име Radina Ralcheva. Прочетете го внимателно, няма нужда да ви обяснявам за какво се отнася, ще разберете.

А сега сте тихи. Мнооого тихи.

В обкръжението си имам доста ловци и знам как, за да си заверят разрешителното за оръжие, плащат едни пари (между 20 и 50 лв.), за да им ударят един печат върху един документ. Пито - платено! Плащаш - годен си и смело носиш оръжието!“

Ето ви го. Убиец. На жена си, на невръстното си дете, на себе си.

Ето нещо, също толкова важно, по темата. Нещо, за което в ежедневието си не се замисляме. А трябва.
Мнението на близка моя приятелка, която добре знае за какво говори. Ани Алашка:

Забравихме да сме нормални. Нищо повече. Нищо по-малко.

И не, не е за линч бакшишът както фейсбук-правосъдието вече се произнесе. Той е продукт на средата, която обърна (а и тази, която позволи да се обърне) разговорът за насилието в разговор за джендъри“.

На мен, обаче, ми се иска да погледнем на темата и от един друг ъгъл.

Насилието у нас е норма. Опасявам се, че това не ни интересува особено. Защото ако беше обратното първият порив за реакция нямаше да е "няма да го кърмя това дете".

Не се сещам за друга държава на света, в която аудиторията да е такъв цензор и свободата на словото да е погазвана не от партии и бизнесмени, а от хората. От Бай ти Ганьо зад клавиатурата.

След като и оръжие е носел, и професията е упражнявал, значи е издържал двата психотеста (!).

Следите ли ми мисълта?

Текстът обаче е масово копиран от българи и споделян. Включително и от Мануела Малеева, която с недоумение споделя, че продължават да трият текста. Снимката също така изчезва от всички постове и копирания.

Тихи сте. Не ви чуваааааам“.

Този човек (с нестабилната психика!) е бил охранител, ерго минал е през най-малко два психотеста - един за упражняване на професията и един за носене на оръжие.

Точно във вашия калъп е. Бял, българин, левент, патриот, православен, навлечен в носия и посаден в църква, представящ традицонните български ценности и семейство.

~ Radina Ralcheva ~

„… Тук следват логичните обяснения за принципно оскотялото ни общество, за изнервеното народонаселение, дори ако щете, за възпитанието в семейни ценности, за насилието в семейството и пр., и пр.

„Значи можете да крещите нон стоп против майките на деца с увреждания, против ИК, против Северин, циганите, арабите, евреите, помаците, турците, бежанците, либералите, гейовете, лудите, възрастните и т.н, можете да пребивате бездомници и клошари, можете да мъчите животни, можете да клеймите всеки различен от тъпия ви стереотип, можете да сте “велики” борци за националното, православното, традициите, можете да разкъсвате всеки мислещ прогресивно и извън схемите, можете да обличате носии, да друсате хора като малоумни на произволни места, можете да правите бдения да запазване на семейните ценности, да организирате ракиени контрапротести, да громите еврогейството, да организирате групови кръщанета, сватби и т.н, да размахвате знамена и татуировки на национални герои, с които нямате дори една допирна точка, можете да обвинявате всички и всичко за собствената си безпомощност и неудовлетвореност, можете да псувате ощетените и да ритате слабите, можете да чертаете разделителни линии и да вдигате стени от омраза и агресия. Това можете.

„Притъпяването на обществената сетивност в България е достигнало нива на безчовечност. Репликата на таксиметровия шофьор "няма да го кърмя това дете" може и да ви потриса, но съм сигурна, че макар и по-софистицирана, реакцията на много хора би била сходна.

Една жена и едно дете бяха убити и когато други майки и жени си изказаха мнението и помолиха обществото да не бъде толерантно към агресорите, какво получиха в отговор? Омраза и нападки, че били, видите ли, пробутвали някакви „джендърски“ идеологии и миришело на Истанбулска конвенция.

Забравихме да се вълнуваме от баналното зло. И затова, когато то изкристализира, сме потресени. Но за кратко. Помните - потресохме се от смъртта на Виктория Маринова, но щом стана що-годе ясно, че тя не е жертва на професията си, случаят мина в статистиката. Сега сме възмутени от казуса в кв "Надежда", но само защото има дете и има... стори около него.

Мен лично, за всички тези години, през които работя като журналист, нито един политик, партия или власт не ми е казвала какво и кога да пиша или да не пиша. Но цензурата на махалата и задклавитурните герои тук не знае равна. Нищо особено, само казвам. Омразата тук е повод за гордост.

Мхм, добре. Ама се подиграваме иначе на мюсюлманите, че не зачитали жените и насилието над тях там – в „онези страни“ било много разпространено. Но да кажат на Бай ти Ганьо клавиатурния герой, че и тука бият жени, може да предизвика само една реакция и тя е: „трай бе, джендър“.

Търпелив е Ганьо, търпелииииив, не знае граници това негово търпение. И към убийци, и към насилници, и към тарикати, като един мъдър монах, направо е търпелив. Дава и другата буза. Не-е-е, не от апатия и мързел и щото са го учили десетилетия наред, че каквото и да прави – все тая. Не. От мъдрост е така търпелив. Само да не бяха тия джендъри, конвенции, кресливите майки на уж болни деца, тия с правата на хората, ония – с правата на животните, жертвите на тормоз, слабите, битите – всичките тия, дето му развалят рахата и го ядосват. Тях може и да ги напсува, а може и да ги набие. Щото те са по-слаб… по-„неправи“, исках да кажа.

Факт е обаче, че този текст е бил многократно докладван от някакви „будни“ тролов… „граждани“ исках да кажа, които не са, повтарям: НЕ СА на заплата към никоя чужда държава, служба, посолство. И този текст е бил изтрит от администраторите, защото аудиторията е била „потресена“: