Възможен ли е мощен земен трус у нас след земетресенията в Гърция и Румъния? (аудио)

Вранча не спи

Трусовете на Балканите нямат връзка

„Връзка между двете няма никаква, а това, че те се случиха през един-два дни това е случайно съвпадение и се дължи на факта, че в Гърция стават много често земетресения с голяма сила“, допълни той. „Така наречените силни земетресения започват от магнитуд 6 и по-голям и такива земетресения е имало над 100 през последните 100 години на територията на Гърция. За последните 90 години на територията на нашата страна няма нито едно земетресение с магнитуд по-голям от 6. Тоест нито едно силно земетресение на наша територия не е имало за последните 90 години. Последното е през 1928 година“, припомни експертът.

„Както и в случая със земетресение с магнитуд 5,8 на около 150 км от територията на нашата страна, беше усетено в почти цяла Северна България преди дни. Земетресението в Закинтос не беше усетено на територията на нашата страна, въпреки че то е с над 40 пъти по-силна енергия, то обаче е приповърхностно. Трусът се дължи на подпъхването на Средиземноморската земна кора в района на Йонийско море, която влиза под континенталната част на Югоизточна Европа, т.е. на Южна Гърция. Земетресенията там са относително по-плитки и често са със съвсем друг характер на разкъсване на земната повърхност, за разлика от дълбоките земетресения, които са с максимална дълбочина до 50-60 км. Докато на територията на Румъния под планината Вранча, които са до 200 км дълбочина. Генезисът е съвсем различен. Зоните са на достатъчно голямо разстояние, над 700-800 км между двете. Така че връзка между двете зони няма, нито по начина на натрупване на напрежение и разкъсване на земните недра, нито има достатъчно близко разстояние между тях“, категоричен бе проф. Ботев.

„Честотата на силните земетресения на територията на Гърция е много голяма, силните земетресения под планината Вранча също е много голяма, дори катастрофалните над 7 са през 30-40 години, а тези с магнитуд 6 стават през 10 години. Съвсем нормално е да се получи едно съвпадение във времето без да има никаква връзка между тези земетресения. Може да се каже, че особено при дълбоките земетресения, които ние наричаме междинно-фокусни, тъй като има и още по-дълбоки, но те се намират на съвсем друго място – Тихоокеанския сеизмичен пояс“, каза топ сеизмологът ни.

Преди дни на Балканите беше отчетена сериозна сеизмична активност. След мощното земетресение, което разлюля гръцкия остров Закинтос и Румъния беше ударена от трус с магнитуд над 5.5 по скалата на Рихтер. Той беше усетен и у нас. По този повод от Novini.bg се обърнахме към ръководителя на департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география проф. Емил Ботев, с въпрос дали е възможен мощен земен трус у нас след земетресенията в Гърция и Румъния.

В съседство, когато стане по-силно земетресение, за да се натрупа напрежение в съседни сеизмични зони, са необходими години. 10-на години май-малко. Да говорим, че при нас, които се намираме във вътрешноконтинентална плоча, където движението на блоковете е много по-бавно, да говорим за предаване на такова напрежение е изключено. При нас земетресенията са до 15 км дълбочина, освен това Централна България е разположена на около 350 км от Вранча, не може да има пряка връзка. Няма пряка връзка, подчерта проф. Емил Ботев.

Земетресенията, които станаха на Балканите са достатъчно далеч от нашата страната. Земетресението на остров Закинтос със сила почти 7, т.е. влизаме в графата на катастрофалните трусове, дото земетресение, което се случи и беше усетено на територията на нашата страна, беше с по-слаб магнитуд - малко над 6 в планината Вранча. До планината Вранча стават междинно-фокусни земетресения, които са на малка дълбочина под земната кора. Земетресенията във Вранча са с достатъчно висока честота и там такива катастрофални земетресения с магнитуд 7 стават средно през 30-40 години. Едно от тези земетресения на 4 март 1977 г. засегна много силно и нашата страна. Минималното количество известни жертви беше 125 човека в Свищов от пропаднали жилищен блок и едно общежитие. Това се случва, защото източникът е достатъчно дълбоко разположен под земната кора и сеизмичните вълни се разпространяват безпрепятствено на големи разстояния“, обясни експертът.

Твърдата земна кора, която минава през територията на Румъния и под която се подпъхва Черноморската плоча е причина да се повдигане континенталната част на Балканския полуостров. По този начин се е образувала и Карпатската дъга, а на завоя между Южни и Източни Карпати е Вранча. На дълбочина над 100-150 км стават много силни земетресения. Както разбирате ние не можем и нямаме директен достъп до такива дълбочини. Следователно много трудно можем да дадем прогнози за бъдещи силни трусове. Тук не можем да се говорим за прогнозируемост, а по-скоро за вероятностни и статистически оценки. На територията на нашата страна съществено влияние имат само земетресенията във Вранча, които са с магнитуд по-голям от 7 и то със специфична насоченост на излъчването при разкъсване на сеизмичните зони. Това насочване на 4 март през 1977 година беше нещастно ориентирано към проблемите с неустойчивото строителство в град Свищов. За съжаление двете сгради, които паднаха, бяха с охлабени основи и с допълнителни изменения и се получиха срутвания. В съседство други къщи бяха останали цели със значително по-слаби нарушения. Ефектът от много силните земетресения твърде често се определя и от сеизмичната устойчивост на сградите. Връзката между две съседни сеизмични зони е сложна и все още неизяснена.