Турист загина в Рила (обновена)

Иран и цената на конфликта

Денят беше прекрасен - тръгнахме група от 9 туристи от ЦПШ - Мальовица. Бяхме приятели, които заедно през изминалото лято преминахме по билото на Стара планина от връх Ком до нос Емине. Всички бяхме в добра форма и чудесно настроение, заради ясния ден и слънчевото време. С напредването по маршрута излезе вятър, а по-късно разбрах, че поривите му тогава са достигали 80 км/ч. Вървяхме стегнато и щяхме да сме слезли преди смрачаване. Достигнахме в. Мальовица, оттам тръгнахме към Додов връх, обядвахме и продължихме по маршрута. Снимахме се на плочата на Никола Додов и отново поехме над красивите Урдини езера, след което почна полегато качване на в. Дамга. Около 13:30, точно 2-3 пилона преди самия връх брат ми, както вървеше на 10 метра пред мен падна с лице към тревата и почина намясто. Не спирахме да му викаме „Радо, дишай!“. Водачът успя да се свърже първо с дежурния екип на ПСС, а после и с телефон 112. Свързаха ни с лекар и след уточняващи въпроси започнахме да правим масаж на сърцето и изкуствено дишане. Това продължи около 40 минути. Мисля, че приятелите ни не спираха само, заради мен. За тях е било ясно, че няма пулс от самото начало. Не можехме да повярваме, защото той беше здрав, без никакви оплаквания. След като приехме, че опитите ни да върнем Радо към живота са безуспешни, зачакахме обаждане от ПСС с инструкции какво да предприемем. Местността беше открита, почти нямаше обхват на мобилните оператори, а силният вятър допринасяше за лошата връзка.