Пламен Димитров: Проектобюджетът за 2019 година е най-добрият досега в управлението на Борисов

Бюджетът залага прилично нарастване на доходите, но КНСБ ще продължи да настоява за по-високи увеличения 15-20 процента в културата, в домовете, в някои части от здравеопазването, науката, сценичните изкуства и др, заяви Димитров, цитиран от БТА.

В плана за следващата година виждаме близо 4,6 млрд лева повече приходи, които ще събере бюджета следващата година спрямо очакваното изпълнение, и това не може да не е добра новина, коментира Димитров.

Вицепремиерът Валери Симеонов твърди, че данъците се увеличават, те не се увеличават - увеличават се вноските и правата на хората, коментира Пламен Димитров.

За КНСБ ръстът на осигурителните вноски е добра новина - близо един милиард повече се очаква да бъдат събрани от НАП, като по този начин ще бъдат възможни политиките по разходната част.

На него присъства финансовият министър Владислав Горанов, който ще представи параметрите на проекта за държавен бюджет за 2019 година пред членовете на Координационния съвет на КНСБ.

Различията в данъчната политика остават - от КНСБ са против плоския данък и смятат, че той трябва да бъде усъвършенстван с въвеждането на необлагаем минимум.

Стабилизира се пенсионната система и това трябва да ни радва - за първи път трансферът от републиканския бюджет към ДОО пада под 4 милиарда и това е около една трета от общите разходи за социално осигуряване, каза Димитров.

Според КНСБ проектобюджетът за 2019 година е най-добрият досега в управлението на Борисов. Тази оценка за параметрите на бюджета направи лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред Координационния съвет на КНСБ.

В разходната част на бюджета - в тези повече от 5, 8 милиарда лева спрямо очакваното изпълнение за 2018, които ще бъдат направени за следващата година, освен заплатите, имаме с около милиард и двеста милиона повече разходи в социалното осигуряване, каза Димитров. Той направи разбивка, че това е половин милиард за пенсии, половин милиард за здраве и около двеста милиона за социални помощи и обезщетения. Това не може да не е добра новина, прави възможно нарастване на средната пенсия с 6, 2 процента за следващата година. 41 хиляди ще получат реалните си пенсии, а за нито едни българки работник, който работи в условията на трета категория, няма да има таван, защото в момента най-високата изчислена пенсия е 1100 лева. Около 20 хиляди души ще останат с орязани пенсии, предимно категорийни работници в сферата на индустрията, някои в силовите ведомства.

Димитров припомни и заложеното увеличение на максималния осигурителен доход на 3000 лева, което по думите му не е самоцелна стъпка, която цели да накаже младите IT специалисти, а обратно - на тези 135 хиляди души, които получават доход над 2600 лева, се дават възможности за повече права от цялата осигурителна система. Подигането на тавана на максималния доход, не само прави възможно нарастването на тавана на пенсиите на 1200 лева, но и генерира допълнителни права, каза Димитров. Хората ще плащат с около 50 лева повече вноски, като една пета от тези 50 лева отиват при индивидуалната им пенсионна партида.

КНСБ още през юни месец поиска над милиард увеличение на разходите за заплати в бюджетните системи за 2019 година, припомни Пламен Димитров. В проекта на бюджет се виждат около 900 милиона повече средства за персонал, затова отразеното в бюджетната рамка е близко до исканията на синдиката.

Нарастването на разходите в много от перата е значително, като те могат да осигурят добри политики в отделните сектори, направления и най-вече едно прилично нарастване на възнагражденията на около 440 хиляди, които получават своите заплати от бюджета на Републиката, каза Пламен Димитров.

Общата оценка на КНСБ за консолидираната фискална програма е по-скоро позитивна, каза Димитров. Критиката на КНСБ по бюджета е, че рамката на бюджетите през всички тези години винаги е била оптимистично занижавана като приходи и с общи усилия преизпълнявана. Според Димитров ще се види същото и за бюджета следващата година. Трите последни бюджета бяха преизпълнени - за 2016 година с близо милиард и половина, за миналата година близо 850 милиона, независимо, че беше заложен дефицит, за тази година се очаква близо 600 милиона да завърши на плюс отново при заложен дефицит. Дефицитът за следващата година от половин процент спрямо БВП, от КНСБ разглеждат като скромен буфер, предвид необходимостта от повече разходи в доста системи, отбеляза Димитров.

От тези 4,6 милиарда, малко повече от половината са от данъци, като за това има различни оценки - дали събираме данъците по най-справедливия начин, отбеляза Димитров. Оценката на КНСБ винаги е била, че не се събират справедливо - преките данъци в България ще нараснат с около половин милиард за следващата година, като от тяхното разпределение 60 процента ще плащаме ние, а 40 процента - бизнесът, коментира лидерът на КНСБ. Той посочи, че във всички държави на ЕС бизнесът плаща в пъти повече от данъците върху дохода. По думите на Димитров това, че ще платим близо 4 милиарда данъци за следващата година, а бизнесът два милиарда и 600 -700 милиона е въпрос, който трябва да стои на вниманието при данъчните политики.