Закрилата на детето е най-първо твоя грижа

В този ред на мисли: не смятам, че е разумно, както все по-често се случва, да виждаме родител, помъкнал детето си или бебето си, качено на колелото му. Не може.

За БГ шофьорите колелата все още са екзотика, да не говорим, че мнозина с удоволствие притискат колоездачите, ей така – „да им е гадно“, от чиста злоба и тъпота.

Затова смятам, че те – велосипедистите, трябва да се съобразят с това и да използват повече разума си, от гледна точка на безопасността на всички и най-вече – своята собствена.

Съжалявам, но просто не може. Колкото и да си имате доверие на себе си – че сте най-добрият велосипедист, с най-бързите рефлекси на планетата, пак НЕ МОЖЕ, защото на пътя има и други участници в движението.

Признавам си, че не карам колело, не само защото инфраструктурата тук ме дразни и ми се разваля настроението в повечето случаи, но и защото това не е „моето нещо“. НО защитавам правото на колоездачите да имат велоалеи и желанието им въпросната инфраструктура да се подобри.

Ами не, пич – от онези идиоти, които са паркирали ей там, не те виждаме. А това, че ти и аз сме си сложили главите в торбата, наречена „трафик“, не значи, че и детето ти трябва да е там, при това върху колело. Карай си. Но сам. Поемай си рисковете, но сам. Колкото и да си печен, все някой от другите не е; и няма да скочи на спирачката навреме.

И аз искам да карам колата си по по-добри улици, по-широки, в град с нормално количество паркоместа, но към този момент това е невъзможно. Както и децата искат да пораснат колкото се може по-бързо и да правят неща за пораснали. Но не може – всичко отнема някакво време. Тоест – има време, но то не е сега. И всеки трябва да се съобрази с фактора „тук и сега“.

Както някои от вас – с колелата, са шматки и се бутат къде ли не, така и някои от нас – с колите, са шматки и карат като първобитни. Само че ние сме една-две идеи по-защитени от вас. Карайте си, поне засега, децата в коли, градски транспорт, таксита, нещо с врати и покрив. Дължите им го. На децата си. Поне засега. Стискам ви палци нещата да се променят и подобрят.

Прибавете към това кретените, които спират и паркират на аварийки (тия вълшебни аварийки, които дават право за всичко навсякъде), където им скимне. Представете си картинката – баща с дете на колелото, по велоалеята на „Т. Александров“ в София, в час пик по залез. На кръстовище чакат няколко коли да се включат в движението по булеварда. На същото кръстовище няколко малоумника са паркирали така, че скриват всякаква видимост. Колоната от коли намалява, чакащите шофьори тръгват да се включват и изведнъж иззад един от паркиралите кретени се появява и велосипедистът с детето на колелото. Спирачки, колите почти се мятат една върху друга, нещата все пак се разминават. Велосипедистът минава с изражение на нещо между победа и пренебрежение, и огромна доза обвинение в очите – „нещастници, не ме ли виждате, че идвам, по моята неприкосновена алея, че и съм с дете!“

София е европейски град, България е европейска страна. Трябва да има начин хората да се придвижват с велосипеди – било то защото им е по-евтино; било защото са спортни ентусиасти и искат да са по-здрави; било то просто защото им доставя удоволствие; или всичко изброено накуп.

Трябва обаче да отбележим, че към днешна дата (много жалко, но факт) състоянието на общинските пътища е такова, че обикновеното каране на колело си е екстремен спорт. Няма велоалеи; където ги има, шофьорите все още не ги приемат на сериозно и карат по тях; същото правят и пешеходците – марширувайки като на парад през алеите за колела; има дупки; водачите не спазват предимството на велосипедистите и т.н. и т.н.