България спечели две дела пред Европейския съд по правата на човека

Искът е отхвърлен с окончателно решение на Върховния административен съд (ВАС) с констатацията, че претърпените от жалбоподателя вреди не са в пряка причинна връзка с твърдението за бездействие на държавата, а с естествените природни процеси.

По първото дело ЕСПЧ отхвърля иска срещу България за обезщетение от 607 710 евро на бизнесмен, построил хотел и заведение върху свлачище.

С две решения от 25 септември т.г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) намира, че жалбите по делата „Владимиров срещу България“ и „Георгиев срещу България“ са явно необосновани. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на правосъдието.

Дело е заведено от бизнесмена Владимиров, който купува земя в района на свлачище близо до спирка „Журналист" във Варна. Свлачището е регистрирано през 1972 година, но въпреки това жалбоподателя решава да построи хотел и ресторант на мястото. През 2005 г. и 2008 г. свлачището се активизира и постройките претърпяват съществени увреждания. Собственикът завежда иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за вреди, претърпени поради непредприемане от националните власти на укрепителни действия в района.

ЕСПЧ посочва, че в настоящия случай прокуратурата е образувала наказателно производство, като изводите, до които е стигнала, са били изцяло възприети от съдилищата. От друга страна, твърденията на жалбоподателя не са подкрепени от никакви доказателства. Ето защо Съдът намира, че употребената от полицаите сила е била пропорционална и оплакването на г-н Георгиев е явно необосновано.

ЕСПЧ се съгласява и с изводите на националните съдилища в производството по ЗОДОВ, че вредите за жалбоподателя са настъпили в резултат на бедствието и биха могли да настъпят независимо от предприемането на укрепителни мероприятия от държавните власти.

Жалбоподателят подава оплакване до началника на полицията в Бургас. Образувани са дисциплинарни производства, в резултат на които на служителите са наложени дисциплинарни наказания. Г-н Георгиев подава жалба и в прокуратурата. След множество извършени следствени действия през 2015 г. прокуратурата прекратява досъдебното производство. Постановлението за прекратяване е окончателно потвърдено от окръжния съд, който намира, че употребата на сила е била необходима и оправдана от поведението на жалбоподателя.

Оплакването от липсата на ефективно разследване също е отхвърлено като явно необосновано. Съдът счита, че органите са предприели множество действия за установяване на обстоятелствата по случая; жалбоподателят, подпомаган от адвокат, е имал възможност да участва активно в производството; на последно място, изводите на прокуратурата и съдилищата са били подробно мотивирани. Поради това ЕСПЧ приема, че осъщественото разследване е било ефективно.

По делото „Георгиев срещу България“ жалбоподателя се оплаква от полицейско насилие, както и че по случая му не е проведено ефективно разследване.
През 2012 г. при опит да му бъде връчен акт за административно нарушение, жалбоподателят отказва да го получи и се скрива в дома си. За съдействие са извикани двама полицейски служители. Жалбоподателят твърди, че полицаите са употребили насилие спрямо него, като са го удряли и ритали, притиснали са го към земята и са му поставили белезници.

По-късно жалбоподателят се оплаква и пред ЕСПЧ, че държавата не е предприела необходимите мерки, за да предотврати вреди върху собствеността му, като претендира 582 710 евро за претърпени загуби и пропуснати ползи и с още 25 000 евро за неимуществени вреди, общо 607 710 евро.

След като правителствените агенти от Министерство на правосъдието предоставят на ЕСПЧ становище по казуса, подкрепено с доказателства, Съдът обявява жалбата на Владимиров за явно необоснована. Магистратите отбелязват, че правото на едно лице мирно да се ползва от притежанията си не е абсолютно и не се простира отвъд разумното според обстоятелствата. В случаите на природни бедствия, които са по същността си извън човешкия контрол, задължението на държавата за предприемане на мерки не се разпростира толкова широко, както например в случаите на имуществени вреди, настъпили в резултат на инциденти, свързани с рискови човешки дейности, сочи съдът. И допълва, че жалбоподателят е купил земята с цел осъществяване на търговска дейност, бил е осведомен за свлачищните процеси и е следвало да прецени сам риска за инвестициите си.