На Острова на радиомълчанието

„Държавата може да поеме издръжката на студентите по медицина, но след това те да остават 5 години да работят в България“.

~ Корнелия Нинова, председател на БСП
пред жители на Подуяне ~

~ Румен Радев, президент на Р България
пред студенти в Оксфорд ~

Все едно Рамщайн, където и да ходят, само немци да им пълнят залите.

Да – орган, оказващ някакво влияние, но в никакъв случай (и то от много отдавна) не е decisionmaker.

Да видим кога Радев ще направи това. Чакаме. Защото знаем, че червените не са безгрешни.

За това някой нещо? Въпроси? Не? Е, няма значение. Както и да е.

И какво чу светът от тази трибуна? Клишета от калибъра на пожелание за рожден ден, което звучи така: „да си жив и здрав, много късмет и успехи“.

И какво? Поговориха си.

И нашата президентска институция така – постигна големи успехи. Срещна се с кралицата, която е символът на монархията. Подчертаваме с две дебели черти „символ“.

Имаше обаче и реч в Оксфорд. На Радев. Това е трибуна, от която те чува голяма част от света. Това вече си е нещо.

Именно липсата на критика към рефлексите и хрумките на червените от страна на президента е един от дразнителите в българското политическо пространство. Ще се върнем на това след малко.

Интересно как и защо никой от нашенците в Англия не се сети да пита Радев за някое от тези неща. Всъщност не е никак интересно, а просто мирише на „подредба“.

Като му се наложи на човек да последи известно време работата на политиците, започва да се чуди в Парламента дали не им сипват нещо във водата.

Някак прекалено захаросано изглеждаше всичко на фона на ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА реално в татковината. Ще рече човек, че сме построили и комунизма, и капитализма, и светлото бъдеще вече и ни интересува само да даваме акъл на останалата част от света.

Освен това – на финалната права на Brexit сме. А българите, заедно с румънците, бяхме едни от основните „плашила“, подклаждащи страховете на Brexitърите и желанието им да залостят границите си.

От турнето на президента в Обединеното кралство лъхна една позната миризма на помпозност – колко велико, колко сполучливо, с какви резултати. Защо „позната" ли?

Плевнелиев някога се противопоставяше дори на партията, която го беше издигнала. Когато той смяташе, че има защо.

Подозрение 1: Били са доведени „правилните“ хора, да не задават кофти въпроси, а и да е имало някой „ентусиаст“, е бил предупреден, че не е желателно да създава неприятности, че ще стане неудобно иначе.

Подозрение 2: Организацията на събитието е била така хитро забързана и подредена, че тия с въпросите да си останат само с намерението да ги задават. Готин номер. Това е то PR по учебник.

Предложението на Нинова изведнъж започва да изглежда логично и на място – сравнявайки го с хрумванията на друг един политик. То крепостничеството изглежда е модерно сега.

С други думи, светът разбра, че слънцето изгрява сутрин, предимно от Изток.

Само казвам, не че нещо…

Че опозицията е безгрешна? Я, стига.

„Вие имате привилегията да учите в най-добрите университети. Дори и най-добрите учебни програми обаче неминуемо ви поставят в едно затворено пространство, което ограничава обхвата на вашите възприятия и мисли. Ако те не успеят да ви задържат там, вашите политици ще се опитат да ви върнат обратно“.

„Трябва да променим архитектурата и функционалността на европейските институции…“; „Според държавния глава, ние нямаме друг избор освен да трансформираме нашия модел за сигурност и институции…“; „Като вътрешни предизвикателства пред Европа държавният глава открои икономическите и социални различия между Източна и Западна, Северна и Южна Европа, увеличаващите се неравенства…“

Ами защото всичките ни „звезди“ – било то чалгаджии или естрадни певци (честно, кой мозък във форма на петолъчка го е измислил някога тоя термин „естрадни“, все едно да кажеш „сценични певци“. Или пък „естрада“ наистина идва от глагола „страдам“…? Както и да е) обичат някак небрежно (но редовно и по много) да ни разказват, че са правили турне в САЩ или в Англия, или Германия и т.н. и са напълнили зали там.

В превод: ни така, ни така, ще видим накъде ще задуха вятърът първо, после ще решаваме какво мислим („Другари, да се снишим, докато вълните на промяната отминат, и ние отново ще се изправим невредими“ ~ Тодор Живков, български диктатор 1956 г. – 1989 г. ~).

Вицепремиерът Валери Симеонов реши, че не е лоша идея да се вмъкне в някой и друг закон текст, с който да се улесни това хора (от трети страни) с български произход да получават работа в България, НО да не могат през това време да напуснат страната ни и работят в други държави от ЕС. Ама разбира се – то това свободата (личната, на избор, на лично щастие, на движение) е много ретро работа, не е за модерни патриоти. Както в САЩ по времето на Гражданската война – имигрантите са ги посрещали още на пристанището и са им предлагали: или да останат в Америка и да се запишат в армията (ако оцелеят – добре, американци са, ако ли не…), или се качват обратно на кораба и – откъдето са дошли.

Двата цитата на споменатите лидери са от горе-долу едно и също време. Коя идея е предшестващата не е ясно, но контрастът отново поражда иронични усмивки. Или пък Радев се опитва завоалирано да критикува хрумките на БСП? Не-е-е-е, едва ли, по-лесно човек може да повярва, че ще има зимна Олимпиада в Сахара.

Логично, хората си представят как тия стават международни звезди и цъкат с език „браво, браво“. А то какво – напълнили залата, ама с нашенци. Все едно концерт в Студентски град, но чисто географски пренесен зад граница. В залата – ни един местен.

Можел да цитира европейски лидери… Лошо е, че няма (вероятно има, но не го споделя) лично мнение по въпроса, а може да цитира. Звучи като кавър-версия на чуждо мнение. Истинските лидери обикновено имат позиция. То и рифа на Smoke On The Water могат да го изсвирят всички начинаещи китаристи, но един е човекът, който го е измислил.

На конкретен въпрос за Турция и перспективата тя да се присъедини към ЕС Радев отговори (далеч от „конкретното“), че би могъл да цитира европейски лидери, според които Турция се отдалечава от европейските ценности, но Турция е важен съсед и партньор на България.

Подиграват се мнозина на Росен Плевнелиев по неясни причини (да – изтъкват основно, че не изглеждал мъжкарски, ще си каже човек, че е боксьор, а не политик и държавен глава), но той имаше куража да се опълчи на гиганта Русия, на съседа Македония. И да – коства му много, дори в личен план. Но имаше куража. А мъжкарското днес в президентството си остава говоренето и стойките пред ротата по празници. Иначе позицията… ни така, ни така, ние сме с всички – и накрая ни уважават колкото улична… Както и да е.

Президентът говори в Англия и за корупцията по високите етажи на властта. Бързо напомняне: „корупция“ означава „разваляне“ и не се отнася само до подкупи и рушвети, а до прогниване, като цяло. Заигравката с властта, с влиянието. Като например нечий баща да направи катастрофа, а след това, вместо да понесе последствията (които в случая дори нямаше да са кой знае колко сериозни), да се юрне цял един държавен апарат – полиция, местни власти и т.н., да потулват случката и да фалшифицират документи, изкарвайки потърпевшия виновен.

Това може да даде на президента възможността да разкритикува поведението на Валери С. (който пък бълва поводи за критика като болнав ученик извинителни бележки за по физическо). Но ще е добре, ако Радев каже „А“, да каже и „Б“ и да продължи. С риск да се повторя, ще трябва да подсетя Румен Р. и щаба му, че гафове идват и от лявото политическо пространство, а досега не сме видели и едно размахване на пръст в тази посока. Да критикува властта е добре (стига да е градивно), но да мълчи за изцепките на червените е подозрително и ни навява мисълта, че опасенията ни, че е президент на БСП, ще се окажат оправдани. Какво означава иначе мълчанието?

Честно казано, не обичам да слушам: „трябва да променим“, „трябва да трансформираме“ и т.н., без обяснение КАК. По тази логика, аз мога да съм най-добрият кардиолог в света – ще застана в операционната и ще казвам: „Сърцето на пациента ТРЯБВА да бъде излекувано“.