Brexitърите – между национал-популизма и здравия разум (Част II)

(Разбирате за какви загуби говорим. Включително и на работни места)

~ Продължение от Част I, която можете да прочетете тук ~

Сега, следващата стъпка (която съвсем сериозно вече е започната) е изнасянето на бизнеси от Британия. Включително и на английски компании, които смятат, че ще страдат от блокирането на пазара на труда.

Да ви звучи познато? Можете ли да припознаете ситуацията с тази в няколко други държави? И в България? Да? Не? Както и да е.

Е, скъпи британци, дядовците и прадядовците ви още искаха евтина работна ръка и си я внесоха от цял свят. Да ни би интеграцията на някогашните полуроби на индустриализацията да се е провалила?

Е, честит Брекзит. Отърваха се от гадните чужденци. Сега остава да решат само още няколко проблема, сред които са: кой, по дяволите, ще работи във фермите и ще им отпушва мивките?

Или е виновен собственикът? Бизнесменът предприемач, който е готов да експлоатира, уволнява, манипулира, да стъпва по трупове, ако трябва, за да спечели повече?

Искам само да вмъкна, че колкото и пъти да съм ходил в Британия, нито веднъж не съм видял бял англосаксонец да чисти тоалетна. Само казвам…

Както и при Найджъл Фараж се изнамери „руска следа“, но в посока САЩ и Тръмп. Всичко изглежда добре заплетено, но с бели конци.

Но не-е-е-е, те не са виновни! Те са „инвеститори“, те са съграждащи, как ще са виновни! Виновни са нещастните бедняци, които са експлоатирани като роби.

Освен това Борис Дж. има двойно гражданство. Само казвам.

Просто си „предъвквайте“ тази мисъл, докато четете следващите редове.

Ще започна с едно припомняне на нещо, което видяхме в Част I на този текст:

P.S. И никога няма да ми писне да подсещам хората, че Борис Джонсън – един от лидерите на анти-имиграционната политика на Острова, е от турско-черкезки произход, прадядо му Али Кемал е бил поет и журналист, както и политик, но, по ирония на съдбата – клонял към либералите…

Да не забравяме факта, че ЕС има конкуренти. Нека ги наречем условно „естествени врагове“, които нямат нищо против да унищожат или поне да отслабят Европейския съюз. В този ред на мисли, учудва ли ви фактът, че повечето политици в Европа, действащи като троянски коне, искащи страните им вън от ЕС, имат много топло отношение към Путин и Москва, както и към Тръмп?

А неповторимият Фараж е държан от ФБР „под око“ по подозрение в т.нар. руска връзка в кампанията на Тръмп. Освен това още през 2016 г. започна да се отмята от Брекзит-обещанията си. Веднага след референдума например си призна, че едно от най-силните му оръжия – кампанията, която твърдеше, че ще се пестят по £350 млн. НА СЕДМИЦА от напускането на ЕС, които ще отиват в здравна каса, е всъщност невярна.

Вероятно това е едно от онези „работни места“, които се страхуват, че са изгубили заради чужденците. Пък в последствие фермерите се оплакаха, че англичаните не щели да работят и в земеделието. Но не се отказват от продукцията, де. Обичат домати, ама не и да ги берат. Ей на това му се казва ирония.

Всичко това се случва, само защото едни… хм, да ги наречем „политици“, като Найджъл „Царя на популизма“ Фараж видяха шанс за власт. Хора с лични качества по-малки от тези на уличен стълб, които знаят, че ще са вечна периферия на голямата политика, наплашиха хората, излъгаха ги, обещаха им да се преборят с осмоглавата ламя, наречена „чужденците“, и да превърнат Британия в рай. Сами създадоха злодей и после обещаха да го убият. И вкараха кралството в катастрофа.

Давам ви пример. Строителна фирма от Лондон. В нея работят само имигранти и ирландци. Обяснението на собствениците: англичаните искат повече пари и повече отпуска. Наемат ги (защото няма как да им откажат) и само дебнат за какво да ги уволнят. На втората седмица англичаните изхвърчат. Прави са да искат и повече пари, и отпуска. Хора са все пак. Но кой е виновен за ситуацията? Бедните утрепани от живота имигранти ли? Представяте ли си как имигрантът си казва: „Аз ще се върна в бедната си мизерна държава, ще живея още 40 години в мизерия и страдание, за да има тук работа за англичаните…“

Е, не го разбирам, честно. Много ми се иска науката да напредне достатъчно, докато съм жив, за да може да покаже какво се случва в главите на подобни хора. Иска ми се да разбера какви са механизмите на съзнанието им, които ги карат да генерират такива мисли, заключения, че и цели теории, на които да си градят живота.

Както и – сега, когато евтината работна ръка я няма, английският фермер или строител, или шивач ще струва на работодателя повече, съответно хамбургерът на уважаемия Брекзит-фен от £3 ще стане £10. Няма вече дрехи по £5, ще има по £50. Всичко ще поскъпне. А никой не вижда причина заплатата на обикновения банков служител, счетоводител, касиер, учител, машинист или кондуктор да се увеличи.

Просто търпението на британците, както на всички хора по света, свърши. Кого да обвинят? Политиците? Банкерите? Алчните работодатели? Уф, това е труден враг, не можеш да го пребориш. Най-лесно се обвинява чуждият, различният (особено, ако е слаб). Чиста биология си е това – мозъкът ти е научен от хилядолетия да страни от различни и чужди, да се пази от тях, да се страхува от тях, откъдето идва и омразата.

След като блокират свободното движение на хора (за да ограничат „гадните имигранти“), мнозина англичани започнаха да се ВЪЗМУЩАВАТ пък, че след Брекзит ще им трябват визи, за да ходят на почивка в любимите си Испания, България, Италия, Франция, Гърция. На тях – на величията, представете си! Че даже „наглеците“ искали и да им вземат такса за тези визи, не ги е срам.

Тези политици не са открили топлата вода. Същата омраза и страх доведоха някога и Хитлер на власт. Той е създал нещо като съвременен прецедент (говоря за масовостта, не за самия език на омразата, това съвсем не е толкова ново), сегашните са само имитатори. Ползват му рецептите наготово.

Учудва ли ви, че за някои от тях се намират следи за солидни руски финанси, „капнали“ в банковите им сметки. Като Марин Льо Пен и партията ѝ, която получи 9 млн. евро от банката на близкия до Кремъл Роман Попов. Точно когато цяла Европа осъди действията в Крим, Марин Льо Пен скочи да защитава Путин. После каза, че парите нямат нищо общо с тази политика. Ама, разбира се.