Brexitърите – между национал-популизма и здравия разум (Част I)

~ Част II на материала може да прочетете тук ~

Здравноосигурителната система е едно от най-големите гордости на Обединеното кралство.

Или поне беше.

Искат да си затворят границите, но еднопосочно – те свободно да си пътуват. Искат да се изолират и да си живеят „островно“, но търговията да е свободна, а, ако си харесат някой специалист, да си го вземат. Искат, искат, искат.

Искат след развода да вземат всичко, да си идат, но да си оставят вратата отворена и когато пожелаят да се връщат в брачното ложе – ей така – за кеф. Но без нищо сериозно, без „обвързване“. И само когато пожелаят.

Както и при Найджъл Фараж се изнамери „руска следа“, но в посока САЩ и Тръмп. Всичко изглежда добре заплетено, но с бели конци.

Както искате. Времето си тече. Имате около половин година на разположение, после напускате – с или без сделка.

Тереза Мей не знае.

Във филма „Блус брадърс 2000“ има една култова реплика на Джон Гудман към Дан Акройд по време на преследване, в което те бягат с кола от ченгетата. Героят на Акройд – Елууд Блус, свива рязко с колата и спира насред полето, гаси фаровете и чака притаявайки се, докато полицейските коли са им по петите. Майти Мак (Гудман), който седи на седалката до него, го поглежда и пита: „Какво? Надяваш се да загубят интерес ли…?“

В момента 26% от всички лекари в Британия са родени извън Острова. Има специалности, в които делът на чужденците е 45%. Такъв е делът на детските кардиолози в Британия, които са чужденци. Същата е картинката и при неврохирурзите. В 10 от основните медицински специалности процентът на родените зад граница е над 30.

Да не забравяме факта, че ЕС има конкуренти. Нека ги наречем условно „естествени врагове“, които нямат нищо против да унищожат или поне да отслабят Европейския съюз. В този ред на мисли, учудва ли ви фактът, че повечето политици в Европа, действащи като троянски коне, искащи страните им вън от ЕС, имат много топло отношение към Путин и Москва, както и към Тръмп?

Дори да сложим настрана всички шашкащи проблеми, които тепърва предстоят, остава една чисто „битова“ темичка, която ще се яви колосален прът в колелото, а и само подсилва ефекта на чутовната ирония на положението: какво правим с границата с Ирландия, която е член на ЕС?

И когато ЕС каже, че трябва да има справедливост при подялбата на задължения и права, скачат срещу Съюза и го обвиняват в тормоз. Като Борис Джонсън например. Който така старателно се опитва да гради имидж на палав, но по детски невинен инфантил (и да сбъркам нещо, прощавайте ми бързо, аз съм емоционално дете и съм страшен сладур) - как да му се сърди човек? Но всички знаем що за политическо същество е всъщност.

Имайки предвид, че всъщност не е предложила нищо… Звучи като скеч на Монти Пайтън – „Ние не знаем какво да правим, аз нямам идея, нямаме решение, проблемите ни се трупат с часове… и всичко е толкова прекрасно, а аз съм оптимист“. Следва налудничава усмивка тип „пациент категория Наполеон“.

Наскоро служителка в английска болница разказа в социалните мрежи, че успокоен вече родител „националист и патриот“ я заговорил с усмивка и ѝ казал, че се радва, че тя не е една от „онези“, от чужденците. Тя му отговорила: „Един от „онези“, чужденците, току-що спаси живота на дъщеря ти. Както искаш…“

Нещо подобно можем да попитаме британския премиер Тереза Мей. След толкова зор за напускане на ЕС, все още правителството ѝ не може да реши какъв план да предложи за „развода“. Причината е ясна – прекалено много хора в кабинета ѝ (а и извън него) лобират за интересите на онези, които искат много, но не дават нищо.

Появява се значи тя на срещата на лидерите на ЕС и запълва ефира с преливане от пусто в празно, че дори и завършва с това, че е оптимист. И казва, че вярва, че могат да разрешат проблемите, работейки интензивно заедно. „Вярвам, че можем да постигнем сделка, която да е в интерес не само на Обединеното кралство, но също и на Европейския съюз“.

Скорошно изследване, публикувано във в. „Гардиън“, сочи, че Британия ще трябва да произвежда по над 3500 нови лекари ГОДИШНО, за да може да задоволява нуждите на здравната си система. В момента едно от 11 места в нея стои незаето. След Брекзит нещата ще се сринат още повече, когато се блокира достъпът до пазара на труда.

Скъпа Тереза М., на какво се надявате? Че лидерите на ЕС ще загубят интерес ли? Че ще им писне, ще махнат с ръка и ще ви оставят при развода да вземете децата, къщата, колата, вилата, мебелите, телевизора, кристалния сервиз, ролковите кънки, че и връзките за обувки ли?

След тирадата ѝ за „оптимизма“ (какво ли ѝ е коствало на тая жена да си преглътне достойнството и да разиграе тоя скеч…?), пред медиите излиза канцлерът на Австрия Себастиан Курц и изпарява целия патос на предшестващото го изпълнение: „Дадохме на Тереза Мей възможността да изложи гледната си точка. Трябва да призная, че по-голямата част от това, което тя ни каза, не беше ново“.

Учудва ли ви, че за някои от тях се намират следи за солидни руски финанси, „капнали“ в банковите им сметки. Като Марин Льо Пен и партията ѝ, която получи 9 млн. евро от банката на близкия до Кремъл Роман Попов. Точно когато цяла Европа осъди действията в Крим, Марин Льо Пен скочи да защитава Путин. После каза, че парите нямат нищо общо с тази политика. Ама, разбира се.

Хората, които сега пречат да се постигне споразумение, са горе-долу същите, които изначално направиха резкия Брекзит-завой и вкараха предницата на Британия в канавката. Отличителната им черта е, че те обичат да искат и получават, но мразят да дават. И се дърпат, когато се стигне до там.