Без тежки присъди няма да ограничим трафика и експлоатацията на хора.
Доказателство за това е социален експеримент чрез разпространието на широко рекламирана измамна обява за работа в чужбина.
На този фон в Европа съдебната система е много по-подготвена и жертвите са склонни да свидетелстват.
Според асоциацията никой не е застрахован да се озове в подобна ситуация.
Според нея у нас има осъдени за трафик на хора, но делата не са достатъчни, нито строгостта на присъдите.
Това коментира за БНР Надя Кожухарова от асоциация „Анимус“.
„В тази обява се твърдеше, че датска фирма набира работници за събирането на зелен хайвер. За много кратко време отговориха над 150 души, при това не такива, каквито си представяхме – с по-ниско образование или които не знаят езици. Напротив, бяха пътували зад граница, някои от тях с образование и владеещи чужд език. А това означава, че в търсенето на работа в чужбина на всяка цена човек много лесно може да стане жeртва на експлоатация или на трафик на хора“, обясни Кожухарова.
„Въпросът е доколко съдът е склонен да мисли в интерес на жертвата. Защото тук много повече се вълнуваме от наказването на извършителя, а забравяме за жертвата – как тя бива използвана като свидетел в наказателното производство, без съществена полза за нея в дългосрочен план. Жертвите обаче изработват изключително крупни суми за своите експлоататори и имат правото една част от тези средства, ако не и всичките, да им се върнат. За съжаление често делата се гледат по бързата процедура и се правят опити за споразумения. Но ние не можем истински да се преборим с това престъпление, ако няма тежки и сериозни наказания“, посочи още Кожухарова.
„Жертвите отказват да свидетелстват, защото се чувстват много по-слаби от извършителите, които обикновено са големи мрежи или стабилни фигури със средства, възможности и опитни адвокати. Но ако на жертвите безплатно се осигуряваха защитници, които да стоят също толкова авторитетно, те биха имали други позиции. Освен това за тях процесът е болезнен, особено при сексуалната експлоатация, и може да се окаже ретравмиращ. В съдебната зала жертвата трябва да доказва какво ѝ се е случило, а в това време обвиняемият се опитва да я оборва по всякакъв начин – включително че е била невменяема и доброволно е попаднала в дадената ситуация“, посочи още специалистът.
)