Законът за хората с увреждания влиза в Министерски съвет (видео)

Закрилата на хората с увреждания при уволнение остава. Отпада промяната, която имаше на предишен етап в Кодекса на труда, уточни Петков.

Не е нужно работодателите да бъдат задължавани да наемат хора, тъй като те ги търсят със свещ посред бял ден. Така че да се въвеждат глоби за работодатели, които не изпълнят квотата е погрешно решение, каза шефът на АИКБ.

Този закон няма да реши проблемите на хората с увреждания. Нещо повече, той ще ги утежни, коментира още Васил Велев.

Той съобщи, че специален орган ще замени сегашната Агенция за хората с увреждания, ще бъдат създадени и областни съвети за политика за хора с увреждания.

Ще участваме и в по-нататъшните обсъждания, ще следим да не бъде отменена защитата на хората с увреждания, подчерта тя.

Вървим по изготвения график за разглеждане на този законопроект. Той утре ще постъпи в Министерския съвет, след като мина консултативният процес. Това каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на брифинг след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което беше обсъден проектът на Закон за хората с увреждания, внесен от социалния министър, предаде репортер на Novini.bg

В последните няколко месеца много интензивно се работеше по подготовката на законопроекта. Нашето усилие беше да балансираме различните интереси, различните понякога искания на хората с увреждания. Миналата седмица законопроектът беше подкрепен в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, а днес получи частична подкрека от членове на Съвета. Обсъждането на законопроекта продължава. Целта е той да бъде приет в рамките на тази година. Обезпечаването с паричен ресурс е предвидено в бюджета за следващата година, посочи Петков.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков уточни, че от Камарата не са подкрепили законопроеката заради няколко причини, като основната е отказът от по-радикална промяна на работоспособността на хората с увреждания. На хората с увреждания гледаме като на човешки капитал, който трябва да бъде оползотворен като работна сила, заяви Бранков. По думите му трябва да бъдат въведени допълнителни префенции за предприятията на хората с увреждания.

Не споделяме оценките, че нямало нищо ново и че това е законът, който сме имали досега, каза националният секретар на КНСБ Ася Гонева. Няма как да продължиш едни политики като захвърлиш законодателството, което е използвано досега. Много често се говори за това, че България е ратифицирала конвенцията за хората с увреждания, а не я спазва. Това категорично не е вярно. С този законопроект най-после става ясно, че правата на хората с увреждане не са прерогатив само на Министерството на труда и социалната политика. Отговорност имат всички министерства, както и общините. Приветстваме подхода на министерството и смятаме, че това е правилната посока. Не споделяме и няма да подкрепим обезателно да се приеме и закона за личната помощ, защото там имало неща, които ги няма в този закон. Има определение на Европейската мрежа за независим живот, което ясно казва какво е личната помощ. Това са едни пари, които се дават на хората с увреждания, за да заплащат социалните услуги, които им се полагат според оценката и които те искат да заплатят. За нас личната помощ като термин трябва да влезе в закона като финансова подкрепа. Няма нужда да се приема това, което е внесено в парламента, защото то третира една единствена социална услуга – социален асистент. За нас е изключително важно какво ще ни покаже практиката. Вярвам, че крачката е в правилната посока, заяви Гонева.

Няма как да не оценим, че има положителни промени. Остават обаче множество проблеми като достъпната среда, тъй като и към момента инвеститорите имат възможност да пускат в експлоатация сграда, която не отговаря на заложения проект, заяви Григорова.

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че АИКБ се присъединява към становището, че има нужда от нов закон за хората с увреждания. Не може да не отбележим обаче, че този закон се подготвяше под безпрецедентен натиск и много често популизмът вземаше връх над експертизата. АИКБ се въздържа да подкрепи този законппроект – той се базира изцяло на ТЕЛК решенията, които са универсален ключ към всички придобивки. ТЕЛК комисиите са пропити от корупция, 10 години се борим да обясняваме защо трябва да бъдат премахнати. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, която запази тази система, заяви Велев.

Смятаме, че този процес, който протича няколко месеца дава противоречиви резултати, тъй като до голяма степен в работните групи трябваше да се стараем да минимизираме вредите, не толкова да се преборим за стъпки напред. Причината е, че имаше невероятен натиск, посочи зам.-председателят на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова. Благодарение основно на настояването на "Подкрепа" не беше отменена защитата на хората с увреждания от уволнение, добави тя.

Той обясни, че в законпрокта са заложени мерки за подкрепа на хората с увреждания и за реализиране на различни техни права. В проекта са включени две национални програми – едната подпомага работодателите, като осигурява финансиране за пригодяване на работните места за хора с увреждания, а другата финансира проекти за по-достъпна жилища среда и лична мобилност. Предвидени са средства за стартиране на тезинационални програми, както и за по-високата подкрепа за хора с увреждания, която за първи път се базира на линията на бедност, заяви социалният министър.