Половината дарени органи негодни за трансплантация

Иран и цената на конфликта

Той уточни, че от всички, съгласни да бъдат използвани техни органи след смъртта им, едва 3 до 6 стават за трансплантация на година. Като цяло донорите в България са малко – страната ни не е голяма, а и повечето хора, зашеметени от мъката по изгубения близък, не са склонни веднага да се съгласят да дарят органите му, макар и после да съжаляват за отказа си. Така проф. Начев коментира факта, че трупното донорство е твърде незначително по брой извършени операции годишно в сравнение с други държави. Той припомни, че в болница „Св. Екатерина“ за пръв път е присадено сърце в Югоизточна Европа през 1986 г. От тогава до сега там са направени общо 61 трансплантации. По думите му средно годишно у нас донорските ситуации са между 8 и 10, но от тях най-много 4 стават за трансплантация. В такива случаи на нуждаещите се поставя т. нар. изкуствено сърце, но само малка част от тях дочакват своя орган. От началото на годината до момента в „Св. Екатерина“ са направени 5 сърдечни трансплантации. През 2017 г. те са били 5, през 2016 г. - 7, през 2015 г. - 7, а през 2014 г. - 4. Към момента за ново сърце в националния регистър чакат 43-ма човека. Общо 1136 са болните на опашката за нов орган. Освен за сърце от тях за бъбрек са 2014, за черен дроб - 44, за бял дроб – 43, и за панкреас – 11. В същото време нашата страна е предоставила на Евротрансплант 18 органа през последните десет години, включително и 4 сърца. За същото време от там са ни изпратили само един орган - бъбрек, показват данни на регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантации. За последните две седмици трима българи, чакащи за белодробна трансплантация, са починали.