Може и да сме нарушили закон-два, но по-важното е, че чужденците са гейове!

„27 май 2011 г. Партията на Волен Сидеров е обявена официално в Народното събрание на Република България от всички останали партии за „опасна за управлението на страната“

„Голяма работа“.

„На 23 октомври 2015 г. Сидеров заедно със съпартиеца си Десислав Чуколов и техни приближени насилствено влизат в сградата на НАТФИЗ… Сидеров втори път влиза в саморазправа с артистите…“

„На 24 октомври е образувано наказателно производство за ХУЛИГАНСТВО и принуда по случая с нахлуването на Волен Сидеров“

„През март 2016 година Волен Сидеров е осъден от СГС за хулиганство…
… споразумение между подсъдимите и прокуратурата, с което те се признават за виновни и им налага наказание пробация“

„През януари 2014 г., докато летят в самолет, Сидеров вдига скандал на френски дипломат, а впоследствие на летище „Варна“ удря полицай и друг човек. Сидеров е обвинен в хулиганство и нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице, НО ОБВИНЕНИЯТА В ПОСЛЕДСТВИЕ СА ОТТЕГЛЕНИ“

„Сидеров сключва споразумения с прокуратурата и за няколко други производства.“

Защото им се разрешава. Затова. Ако на едно дете му се разреши да се качва на главата на родителите, то само ще тества къде са границите с нахалството си.

„За пореден скандал с участието на лидера на „Атака“ Волен Сидеров в известен столичен ресторант…“

А какво да правим с туристите? В. С. се хвърли това лято срещу кума си Валери Симеонов, че тормозел туристическия бизнес с проверки. А сега какво – да минават чужденците езикови курсове ли, преди да дойдат, щото нали: „в България се говори на български“? Щом не искаме да тормозим туристическия бранш, защо правим такава „реклама“ пред чужденците? С ясното послание: „не сте добре дошли“.

Да повторя: хулиганство. Онова нещо, за което Волен С. са го съдили, съдили, обвинявали…

Какви изцепки ли, попита някой?

Та, какво се промени за тези години в облика на един политик и народен представител?

Чудя се В.С., когато ходи в чужбина, както и тепърва ще му се налага да ходи, след официалните срещи, ако реши да изпие едно вино и да вечеря, на какъв език ще говори? Например в Китай? На китайски ли? Щото, по неговата собствена логика, иначе е обидно за държавата домакин.

А защо тези крила не избиха в някаква по-градивна посока?

А и – честно казано – кой персонал на заведение ще има смелостта да се опълчи на господин Депутат и няма да му разреши да се пуши на масата му?

Волен С. е наричал чужденците „гейове“. По кой знае каква причина – сигурно всеки, който е чужденец, е гей? И е викал по тях: „Говорете на български, в България сте, в България се говори на български. Това е същият човек, който каза: „Евросъюзът има нужда от промяна и ние можем да я направим“.

Добре де, можеше и да „мине“ някак си, но ако не беше втора серия на пиесата, в която разбрахме, че Бареков и Волен С. са се сдружили в партньорство за следващите Евроизбори.

Ето къде е проблемът – не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава (че даже и се радва, че му я дава и не се притеснява, че са му отхапали и половината пръсти).

Защото тук опетняването е доста по-лошо. Зарежете „пред чужденците“, този път опетняването е пред самите българи (отново). Все повече и повече се чуват реплики за „Терминал 2“, „заминаване“ или по-скоро „спасяване“. Ако искаме да задържим и върнем младите в България… така не става.

Изкуших се да питам откъде пък един служител на народа има толкова пари, че (както разни хора коментират) да ходи често, често там. От партийната субсидия ли, от спестявания ли, от бизнес ли? Но айде – няма да питам. Ще каже човек, че не моя работа.

Интересно е защо В. С. вдигна повече шум за една кавга на пътя, отколкото за убийството на Виктория Маринова. Все пак, дори и суданецът да е направил всичко онова от „сценария“, който беше спретнат, говорим за хулиганство. Стигна се дотам, че В.С. да иска оставката на вътрешния министър.

Какво се промени, че от статията „Да освободим Альоша от наряд“ (пусната от Волен С. във в. „Демокрация“ през 1991 г., в която той громи Червената армия и Русия, наричайки я „… този, който ти носи робството“ и допълвайки: „А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали“, завършвайки с: „Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това“) Волен С. стигна до това да бъде най-отявлен русофил и защитник на руското влияние, иска да се признават заслугите на Червената армия…?

Какво се случи?

Каквото се случи и с Бареков, който от журналист (предполага се – защитник на свободата на словото) започна да къса вестници в ефир;

Каквото се случи с Елена Йончева, която от журналист (предполага се – човек с независим поглед) се превърна в депутат на БСП.

Като споменахме Бареков: хората се питат как така светкавично и „случайно“ се беше оказал на мястото на инцидента със съпругата на Волен С. и суданеца? Като бивш криминален репортер съм се научил да съм много скептичен към такива „случайности“.

Ключовата дума тук изглежда е „пореден“. Защо става така, че определени хора, организации и кръгове могат да правят толкова много нередни неща? Да ги повтарят?

Но какво пък разбирам аз…

Но пък искам да те попитам тебе, читателю, който плащаш заплатата на обитателите на Парламента, ходил ли си в последно време в скъпи ресторанти? Да знаеш, хората казват, че било хубаво там. Искам да те питам и как са ти спестяванията? Бизнес имаш ли си? Заплатата ти добра ли е? Както и да е.

Някогашният главсек на МВР Светлозар Лазаров напусна „Атака“, защото, по неговите думи: „… нищо от обещанията в платформата на партията не е било спазено“.

Няма къде много, много да се засечем с Волен С. в последно време, но преди 9 години, когато той още ходеше и по места за простосмъртни, а не по тузарски ресторанти, се засякохме с него и компанията му в заведение до НАТФИЗ. Той и хората около него се държаха съвсем нормално, говореха си, смееха се (без самия Волен С., той изглеждаше в лошо настроение), не правеха изцепки, всичко си беше съвсем нормално.

По-порасналите от вас помнят ли как хулиганските изцепки по заведенията през деветдесетте бяха запазена марка на мутр… „застрахователите“ исках да кажа? Както и да е. Голяма работа.

Повечето власт ли така „дава крила“?

Председателят на обединените патриоти днес трябваше да отговаря на въпроси по случката и заяви, че той не е пушач, но в компанията му можело (можело!) да се е пушило, ако са им разрешили. Аз не мисля, че е въпрос на това дали са им разрешили, а до това какво казва законът. Защото, ако хората от най-високите етажи на властта се чудят как да заобиколят закона, какво остава за нас – простолюдието?

Премиерът Борисов привика на среща посланици на различни държави, за да им обясни, че опетняването на България и уронването на имиджа ѝ по случая с убийството на Виктория Маринова е лошо и НЕПРИЕМЛИВО. В този ред на мисли – какво правим с новото „опетняване“? Ще има ли сега „привикване“? Най-малкото, защото говорим за ПОРЕДЕН скандал.

Само да вметна, ресторантът (няма да му правим сега реклама, можете да разберете името му от интернет публикациите), в който се е разиграла случката с Волен С., когато е гонил и обиждал чужденци и е свирил с цигански оркестър, е доста скъп. Ама много „доста“.

Сигурно каквото се случи и с Курумбашев, който беше един от главните основоположници на идеологията на „будното“ студентско предаване Ку-Ку, което прокламираше „забранен завой наляво“ (визирайки „завой“ към комунизма), който стана депутат на БСП;

След като случката със Сидеров стана популярна из медиите и социалните мрежи, освен всички правилно възмутени коментари, се напълни и с коментари от типа: „Голяма работа. Какво толкова? Забавлявал се човекът“.

Та се чудя – какво се случи през тези години, че В.С. така се промени в поведението си и медиите са пълни с дописки за изцепки – негови и на хората около него?

Това „Голяма работа“ е ключът на българина към всичко. Политиците го пързалят – голяма работа, вдигат му цените – голяма работа, намаляват му заплатата – голяма работа, избяга жената с приятеля му – голяма работа. Сякаш сме открили най-висшата форма на Дзен и сме осъзнали, че нищо в този материален свят не е от значение, а само там – в духовния.

Това е най-кратката справка – ей така, на прима виста. Поровете се, ще намерите и още.

Хората в България са тествани непрестанно от „децата“ в политиката и засега се оказват изключително търпеливи (макар че ми се иска да кажа кравешки апатични).

айде