Окръжна прокуратура – Перник е внесла в съда обвинителен акт срещу В.Т. и С.И. (майка и дъщеря) за извършено от тях в съучастие тежко престъпление – умъртвяване на новородено дете – по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По делото е била извършена ДНК експертиза, от която е видно, че вероятността С.И. да е биологичната майка на новороденото дете от мъжки пол е РР = 0,9999927. Предстои делото да продължи в съда, съобщиха от пресцентъра на Апелативна прокуратура - София.
В края на 2016 г. обвиняемата С.И. се усъмнила, че е бременна, поради което направила тест за бременност, който дал положителен резултат. Тя уведомила за това единствено майка си – обвиняемата В.Т. Двете изпитвали страх от реакцията на Е.С., поради което решили да скрият бременността от своите близки и от съседите и да умъртвят детето след раждането му.
Междувременно около 19:45 ч. свидетелка, живуща в съседния блок, забелязала от терасата две едри кучета да душат около тялото на изхвърленото новородено, за което първоначално предположила, че е кукла. Тя споделила за видяното със съпруга си, който отишъл да провери. На място мъжът установил, че това е новородено дете, без признаци на живот, поради което сигнализирал по телефона Дирекция „Национална система 112“ – МВР.
Обвиняемите майка и дъщеря - В.Т. (на 46 години) и С.И. (на 21 години), живеят заедно в гр. Перник. Жилището се обитава и от Е.С. - баба на С.И. (майка на В.Т.) и В.Т. (син на Е.С.), страдащ от психично заболяване. Четиримата живеят в апартамент, находящ се на седмия етаж в жилищен блок в ж.к. „Тева“ в града.
От заключението на извършената съдебномедицинска експертиза е установено, че детето живяло около пет-десет минути, родено е зряло и жизнеспособно. Смъртта му е настъпила бързо, била е неизбежна и се дължи на съчетана черепно-мозъчна и коремна травма и счупване на двете бедрени кости и гръден прешлен.
През следващите месеци И. успешно скривала бременността си, въпреки напредването й, като не търсила медицински грижи и помощ за проследяването й. На Е.С. направило впечатление, че внучката ѝ е наедряла, особено в областта на корема, но тъй като последната рядко излизала от вкъщи и нямала приятели, не допускала, че причината за това е бременност. Дори на поставен от нея въпрос под формата на шега в тази насока, двете обвиняеми категорично отрекли такава възможност.
Привечер на 13.08.2017 г. всички обитаващи жилището били у дома. Около 19 ч., докато била в кухнята, С.И. усетила болка в корема и споделила това на майка си. Бременната жена влязла в едно от санитарните помещения, където останала около двадесет минути. През това време тя родила дете от мъжки пол, след което повикала майка си. Тя ѝ показала новороденото, което мърдало, с думите „махни го, изхвърли го“. В.Т. го взела и го поставила в пластмасова кофичка, освен това почистила следите от раждането в тоалетната, за да не разберат близките им.
С.И. излязла на терасата, огледала навън и като се уверила, че няма хора, казала на майка си да изхвърли детето, след което отишла до вратата на кухнята. В.Т. се приближила до терасата и изхвърлила детето навън, заедно с плацентата и кърпичките, с които почиствала следите. Новороденото паднало от терасата на седмия жилищен етаж в затревена площ на междублоковото пространство. Същата вечер майка и дъщеря не разговаряли за това и държанието им по никакъв начин не издавало стореното от тях пред останалите обитатели на жилището, които през цялото време се намирали в друга стая и нищо не разбрали. По-късно двете жени легнали да спят.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)