Ремонтират старите асансьори с тел и пирони

В случай, че асансьорът заседне и пътникът в него реши са слиза от него, щитът има за цел да го предпази от падане в шахтата.

Завод за частите „корони“,например, има в с. Ветрен, но според Маринков те се изработвали от мека мед, което ги правело некачествени. По думите му няколко месеца след подмяната те отново дефектирали.

Сервизните фирми, които поддържат асансьорите пък често взимали пари на ръка от домоуправителя и не издавали фактури, или издавали само за част от сумата, добави още той.

Типично по нашенски пък някои фирми избирали да поправят асансьора или с налични средства, или да ги пригодят, така че да работят и без развалената част.

„100 хил. са лифтовете у нас, които ако бъдат проверени както трябва, ще бъдат спрени, заради поне едно устройство, което е дало дефект, а етажната собственост е решила да не го поправя, защото е скъпо“, обяснява Маринков. Ако приемем, че ремонтът струва 300 лв., а сградата е 8 етажна с 16 семейства, това означава, че всяко домакинство ще трябва да задели за поправката по 18.75лв., показват сметките. Дори и все пак живущите в кооперацията да искат да подменят частта, в повечето случаи това било невъзможно, защото не само, че вече не се произвеждала, но и нямало неин заместител. Това означава, че почти всички асансьори у нас могат да бъдат наречени опасни.

8 от 10 от асансьорите в България са останали без части за ремонт, поправят ги с налични материали или некачествени части. При почти 120 хил. подемника, 100 хил. са произведени до 1994 г., като след затварянето на държавния завод вече не се правят елементи за тях. Това каза Николай Маринков, който е председател на Българската асансьорна асоциация, житиран от "Монитор".

Има и още един парадокс – в Наредбата за безопасна експлоатация на асансьорите е записано, че те трябва да отговарят на изискванията на безопасност към годината, в която са произведени. „При нашите асансьори липсват много мерки за сигурност, които могат да спасят човешки животи. От 70-те години насам всяка една държава в ЕС е направила мащабни реформи и е задължила хората да ги преоборудват, така че да са безопасни. Само у нас не са в съответствие с европейските стандарти за сигурност“, каза Николай Маринков.

От 8 години няма софийско училище, което да обучава асансьорни специалисти, докато във втория по големина град у нас Пловдив - има една такава специалност. Заради липсата на школа, които да ги подготвят, голяма част от техниците минавали обучение, което трае около 3 месеца, казват от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

От началото на годината до момента те са извършили 6106 проверки, като 89 асансьори са били спрени от експлоатация. Написани са и 35 акта за административни нарушения за подмяна на кабел или въже и 1236 предписания, свързани с регулиране на определени буфери и вратите на асансьорите. Почти всички административни и обществени сгради вече имат монтиран щит, казва Мария Вълкова от ДАМТН.

По думите му една такава задължителна мярка била монтирането на врата на кабината, с което щели да се предотвратят много смъртни случаи и инциденти. Друг проблем бил липсата на претоварващи устройства. Те пищят и не позволяват на асансьора да се движи, докато един от хората не излезе. „Ръчните врати също са опасни, защото поради занемарена поддръжка лифтът може да не е отишъл на етажа, а ние да успеем да отворим вратата и ако сме по-невнимателни ще паднем в шахтата. Те трябва да бъдат заменени с автоматични, т.е. когато извикаме асансьора вратите сами да се отварят“, обяснява Маринков.