Отшумяваме бавно, неусетно почти…

(поради липса на подходяща дума, ще използвам „хора“, макар сам да не съм съгласен с това описание на съществата)

- некадърни, на които не им пука;
- некадърни, на които им пука;
- кадърни, на които не им пука;
- и кадърни, на които им пука.

В България има 4 типа лекари и медицински служители:

Отшумява една тема – бавно неусетно почти. Темата за престъпната схема с онколекарства. Отшумява и накрая (не след дълго) ще вълнува само пряко заинтересованите.

В това уравнение (логично) видяхме, че има две страни: малко работа/ниски заплати/корупция --> срещу: много работа/добри заплати/без корупция.

В този ред на мисли: как ви се струва идеята да се въведе психотест за лекарите? Да, да – знам, че всички сме „малко луди“, но все пак не убиваме за пари, нали?

Да го наречем „Естествен ход“.

Да започнем малко по-отдалеч.

Да, да, знам – „за толкова ни плащат, толкова ще работим“. Чудесно…

Е-е-е-ех, мечти, мечти… Не е невъзможно, но с тая апатия у народа, шансовете ни са около 0,000000001%.

Ето тези два свята се сблъскват в гилдията. Когато два такива „фронта“ се сблъскват, какво се получава? Точно така – буря. По правило: над главата на пациента.

Животните (уж бездушните твари) не убиват, когато не са гладни и не ядат повече от това, което им е необходимо. Преведено на човешки език: не са алчни. Е, кое тогава е най-опасното и гнусно животно на света…?

Знаем какво трябва: санкции, наказания, контрол, реформа. Но знаем, че има много хора в системата „на хранилка“ и те ще спъват всеки опит за нормализиране.

И отшумяваме бавно, неусетно почти…

И по-важният, много по-важният въпрос: какво ще се случи с потърпевшите пациенти? Обезщетение? Ново безплатно лечение? Възкресяване и връщане от мъртвите? Какво?

Изкарайте ги пред хората, нататък поема обществото (иска ми се да го нарека „гражданско общество“, но май още е рано) и, разбира се, прокуратурата.

Иначе всички ние сме безпомощни и с вързани ръце. Наблюдатели.

Какво можем да направим? Опция 1: чакаме законодателите, реформаторите (разбирай: хората с власт, вземащи решенията в страната) да се впрегнат и да действат. Седим и чакаме.

Както и да е. Засега от този пъзел имаме едно единствено парче – има задържани за престъпленията.

Манталитет, който ни струва хиляди животи: „Всички бъркат в кацата, защо не и аз?“ Чакай малко! Едно е да краднеш от служебното гориво, друго е да подписваш смъртни присъди.

Мирослав Ненков го каза: пълно е с „кърлежи“ и много трудно ще се изкарат.

НО…

Но все пак има много от тях тук. Казвам го отново от личен опит. Именно затова гилдията (макар че повечето няма да си признаят пред всеки) е разделена. Ще го обясня по детински: на „добри“ и „лоши“.

Но при тях нямаше корупция. Предпочитаха да си запазят заплатите. Докато при онези – протестиращите, знаем или поне можем да направим обосновано предположение, че корупцията е… как да кажем – редовна.

Но така се случва в съвременния свят, в който новините и трагедиите връхлитат една след друга, а масовите комуникации правят това връхлитане много лесно.

Опция 2: от гилдията знаят кои са им „гнилите ябълки“. Ще е добре да ги изобличите. Знам, че не е лесно, но животът не е лесен. Питайте онкоболните.

Поради редица лични причини, през последните около 15 години имам преки впечатления от работата на гилдията в България. Затова, без да гадая или цитирам някого, мога да кажа, че голяма част от последната спомената група НЕ Е вече в България.

Това са хора, които с лека ръка са подписвали смъртни присъди. А вие си мислихте, че смъртното наказание в България е отменено… Ами не е. И всички са потенциални пътници.

И от това извращение на човешката природа се раждат онези, които подменят лекарствата на онкоболните и ги продават. А онкоболните, както всички знаем, не са като онези с порязан пръст, а са между живота и смъртта. И изведнъж се оказва че животът или смъртта им са в ръцете на…

Има обаче и трета страна – най-грозната и неестествена, противоприродна. Хора, които се наричат „лекари“, хора, които са богати (не „заможни“, а БОГАТИ), хора, на които обаче това не им стига. Те работят, колкото да не заспят, но искат пари.

Лошите докарват лошото име и създават куп проблеми за колегите си, които си вършат работата, са изключителни професионалисти с международно признание, са съвестни, могат (и го правят) да помогнат бързо и адекватно. Те буквално носят всички на гърба си, за да има професията и добра страна.

Много ми се иска да попитам съществата, крали от болните: какво ви се върти в главата, добре ли спите, харесвате ли се, понасяте ли се? Но няма смисъл, защото знам отговора – много са си добре. Те са това, което психолози и психиатри от десетилетия описват като „психопати“ и „социопати“, те нямат същото мислене, както останалите хора. Счупени са по рождение.

Може би ще помогне, ако някак накараме уважаемия законодател да се реди на опашката пред кабинета заедно с нас; и да няма: правителствена болница или „влизаме без ред, лекуват ни само най-добрите веднага и с преференции“. Да видим тогава как бързичко ще се случат нещата и с реформите, и с въвеждането на ред.

Но „задържани“ съвсем не означава „осъдени“ или „получили справедливо наказание“. Като безмълвна публика сега седим и наблюдаваме развръзката. Внимавайте много в нея, защото тя ще покаже що за държава и народ сме. Следете я изкъсо.

Преди години едни служители от едни болници бяха излезли на протест заради ниските си заплати. До тук – добре. Те обаче решиха да покажат малко по-грозната страна на човешката природа и забиха пирона на завистта. Публично, пред медии, заговориха за заплатите на техни колеги от друга една болница – колко били високи. А сега обяснението, което тогава остана скрито от погледа. Много голяма част от протестиращите бяха от онези, които всички сте виждали – кафе пауза от по 30-40 минути на всеки 30-40 минути; плаващо работно време, което все отплава към частни кабинети; приемащи частни/платени пациенти в кабинетите си в държавните клиники, докато простолюдието чака пред вратата.

Хората от „другата“ болница, които явно трябваше да се засрамят от високите си заплати, по същото това време правеха свръх дълги и тежки операции на пациенти от цяла България. Операции, най-кратката от които продължава около 5 часа, а стандартно – по 6-7-8 часа. Дежуряха и се случваше след целодневна смяна да сформират спешен екип – работа през нощта, която преминава в смяната на следващия ден. Така с дни не виждаха семействата си. При тях нямаше дебели, защото на всички се налагаше да ходят на фитнес, за да могат да се справят с натоварването.

Ще трябва да съм доста внимателен към тази тема, защото, както се убедихме, гилдията е докачлива, а аз си имам правило – да не ядосвам бармани, сервитьори, лекари и зъболекари – с други думи: хора, които могат да ми плюят в яденето или да ми причинят болка.