Имаш крава, пиеш мляко...

Как обаче работят в същата тази администрация, където доходите растат? Всички сме усещали по гърбовете и по джобовете си, защото не е тайна, че точно в тази сфера се генерира най-голям процент корупция и далавери.

Ярка илюстрация за калпава работа са и актуалните ремонти в столицата, обсъжданията за които взривиха социалните мрежи. Е, какви заплати трябва да вземат тези строители, според вас?! Примерите за безхаберие изобилстват в живота ни.

„Доходите на хората трябва да растат по-бързо и с по-голям процент. За миналата година има увеличение в частния сектор с 11%. За тази година съм сигурен, че ще има увеличение на цените, заради липсата на работна ръка. Пенсиите също се повишиха. Ние тръгнахме от много ниско начало, опитваме се да наваксаме пропуските от 30 години“, коментира днес министъра на икономиката Емил Караниколов . „За да имаме по-бързо наваксване, трябва да имаме икономически ръст от 6%“, добави той.

По времено на соца битуваше един паразитен и вулгарен шопски израз: „Ти ми плащаш колко да не умрем, я работим колко да не заспим”. Близо 30 години по-късно реалностите на пазара на труда у нас доказват, че особен напредък в този аспект няма, за съжаление. Работещите продължават да искат по-високи заплати, някои и без оглед на качествата си. Бизнесът пък се дърпа, защото и той се задъхва от налаганите държавни рестрикции и се жали от липса на читави работници. Параграф 22, от който излаз има само чрез реформи и нови правила.

Близо 4500 безработни останаха без помощи тази година, защото отказаха да извършат общественополезна дейност, съобщиха преди време от Агенцията за социално подпомагане. Излиза, че тези хора не искат да мият улици и почистват градинки у нас, но с охота го правят зад граница.

Дума да няма, че заплатите у нас трябва да са прилични и близки до тези в ЕС, щом се съизмерваме по ръст с държавите там. За държавния сектор е ясно – пълним го всички и за чиновниците има пари, пък те се множат сякаш чрез пъпкуване. А обещаваната административна реформа, която предвиждаше редукция на състава на служителите, прашасва в нечие тъмно чекмедже.

Началници на отдели „Човешки ресурси” в различни фирми – наши и чужди, са ми се оплаквали от качеството на човешкия „материал”. Нерядко те самите подбирали хора, които после ги удивлявали с мързел, нерационалност, некачествена работа, но с високи и необосновани претенции за високи заплати. Самите работещи, разбира се, никога не биха си признали, че не стават. Както е известно, в България всеки има самомнение, че става за всичко – за премиер и министър най-вече.

Преди него самият премиер Бойко Борисов говори по тази наболяла тема – той публично обеща средна работна заплата от 1500 лв., минималната - 650 лв., като крайна цел на третия си управленски мандат.

Дай Бог това да стане. Но и с невъоръжено око вече се вижда огромната криза на пазара на труда у нас. И това не е от вчера и днес, а отдавна – още от времето на цитираната по-горе шопска приказка. Ниските заплати са сред водещите причини над 2 милиона българи да търсят препитание извън родината си – това не е новина. Нито пък амбицията ни да се сравняваме с далеч по-напреднали държави и нации от нашата.

Синдикатите се борят предимно за правата и привилегиите на своите – в администрацията и фирмите с държавно участие, където единствено има увеличение на заплатите, което отчитат и от международните синдикални организации. Сега КНСБ настоява да бъдат осигурени допълнителни 991 млн. лв. за заплати в държавния бюджет за 2019 г.. Искат заплатите да нарастват с между 12 и 15% ежегодно през следващите 4 години.

Според него основният проблем, е работната сила. „Компаниите, които работят в България започват да отказват поръчки, заради липсата на работна ръка. В България има голяма заетост и бизнесът плаща добре. Една от мерките бе да се привлекат кадри от малцинствата в Молдова, Украйна и Армения, за да се запълни тази ниша. Това обаче е временно решение“, смята министърът.

Ще завърша с думите на един частен предприемач, който изнесе наскоро бизнеса си в Лондон: „Държавата трябва да даде глътка въздух на частния бизнес, а не да го дои постоянно с различни способи. Защото вече е заприличал на мършава крава с увиснало виме, което всеки дърпа. Пуснете я малко да попасе на тучна ливада, да заглади косъм, пък после искайте от нея мляко...”.