Софийската духовна семинария навършва 115 години

Освен дълбоките богословски знания, възпитаниците на духовната школа придобиват умения и в различните църковни изкуства.

Погрешно е схващането, че децата, завършили Семинарията, задължително трябва да станат духовници. Учениците получават светско образование и най-важното: добро и класическо възпитание, подчертава ректорът архимандрит Пахомий.

Следосвобожденският период е белязан от необходимостта на българския народ към духовен живот. Построена през 1903 г. върху подарен от Столична община терен Софийската духовна семинария продължава делото на самоковското богословско училище.

Тази година Софийската духовна семинария чества 115 години от откриването си. Десетилетия наред преподавателският състав насочва своите усилия към обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на православните ценности.

Повече от столетие духовната школа успява успешно да осъществява нравственото и църковното възпитание на семинаристите. В духовната школа учат 100 момчета. През новата учебна година са записани едва 15 ученици. Важно е те да бъдат водени от своето искрено и лично желание, без да чувстват принуда, отбелязва архимандрит Пахомий пред БНР. Той добави, че децата са в Семинарията по 24 часа на ден 7 дни в седмицата и не само обучението, но и възпитанието им е грижа на преподавателите.

През своята 115-годишна история духовната школа се сблъсква с трудности по време на войните и земеделския режим на БЗНС, но безспорно най-тежкият период остава комунистическият режим. През 1950 г. сградите на софийската семинария са предоставени за Дворец на пионерите. Духовната школа е преместена в Черепишкия манастир, където остава до 1990-а година, разказва ректорът на софийската духовна школа негово високо преподобие архимандрит Пахомий.

Преподавателят Йеромонах Мелетий допълва. „Зад тези проблеми, които постоянно слушаме за млади хора - различни трудности, зависимости от наркотици и така нататък - стои проблемът, че няма смисъл в живота им. В Семинарията преди всичко се опитваме да създадем връзка между живота на всеки ученик и смисъла на живота, който за нас е Христос. Това дава големи перспективи“.

Учениците Антон и Асен разказват, че разполагат с достатъчно свободно време. След уроците си те ходят на тренировки по футбол и дори често се прибират по родните си места. В часовете по Нов завет семинаристите се запознават подробно с писанието, което разказва за живота и делото на Спасителя.