Пеницилинът е антибиотик, който има широко антибактериално действие. Той е първото ефективно лекарство против много тежки заболявания, в частност сифилис и гангрена, а също и срещу инфекции, предизвикани от стафилококи и стрептококи. Получава се от някои видове плесенна гъба от рода penicillium.
През 1945 г. Флеминг, Флори и Чейн получиха Нобеловата награда за физиология и медицина за откритието си.
За използването на плесен с лечебни цели се говори в трудовете на Авицена през 2-ри век и на философа Парацелз през 14-и век. Боливийският специалист по етноботаника Енрике Облитас Поблете през 1963 г. е описал използването на плесен от индиански знахари в епохата на инките през 15-16 век.
През 1896 г. италианският лекар Бартоломео Гозио изучава причините за поразяването на ориз от плесен и извежда формула на антибиотик, сходна с тази на пеницилина. Но тъй като той не е могъл да предложи практически приложения на новото лекарство, неговото откритие е било забравено. През 1897 г. френският военен лекар Ернест Дюшен забелязал, че арабските коняри събират плесен от влажните седла на ездачите и лекуват с него раните на конете. Дюшен щателно обследвал плесента, изпробвал я на морските свинчета и разкрил нейното разрушаващо действие върху причинителя на коремния тиф. Той представил резултатите от изследванията си в парижкия институт "Пастьор", но те не били признати. През 1913 г. американските учени Карл Алсбълг и Отис Фишър Блек успели да получат от плесента киселина, която имала противомикробни свойства, но техните изследвания били прекъснати от Първата световна война.
През 1928 г. британският микробиолог Александър Флеминг извършил експерименти в хода на изследване на това как човешкият организъм се съпротивлява на бактериални инфекции. На 28 септември той открил, че някои колонии стафилококови култури, оставени в лабораторни колби, са заразени с плесеновия щам penicillium notatum. Около петната плесен Флеминг забелязал област, в която нямало бактерии. Това му позволило да направи извода, че плесента създава убиващо бактериите вещество, което ученият нарекъл пеницилин. Той обаче недооценил откритието си и предположил, че създаването на лекарство въз основа на него ще бъде много трудно. Неговата работа продължили учените от Оксфорд Хауърд Флори и Ернст Чейн. През 1940 г. те извлекли препарат в чист вид и изучили неговите терапевтични свойства. На 12 февруари 1941 г. била поставена първата инжекция с пеницилин на човек. Това бил лондонски полицай, умиращ от зараза на кръвта. След няколко инжекции той се подобрил, но запасите от лекарството свършили и той починал. През 1943 г. Флори предал технологията за получаване на препарата на американски учени и в САЩ започнало масовото производство на антибиотика.
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)