Парламентът одобри създаването на предприятия на социалната и солидарната икономика

Парламентът одобри създаването на предприятия на социалната и солидарната икономика. Депутатите приеха на първо четене правителствения Законопроект за предприятията на социалната и солидарната икономика.

Александър Сиди от ПГ "Обединени патриоти" също декларира подкрепа за новия закон. Сега у нас като социални се определят около 4800 предприятия, но една трета от тях реално не са такива, аргументира нуждата от регламентиране на материята той.

В законопроекта е залегнало създаване на отличителна сертификационна марка за тях, техните стоки и/или услуги. Тази марка се предоставя за безвъзмездно ползване от социалните предприятия, вписани в регистъра. Същевременно се предвижда разработване на механизъм и методика за измерване на социалното въздействие на предприятията от социалната и солидарната икономика.

В мотивите е посочено, че стратегическата цел е обособяването, развитието и насърчаването на стопански отрасъл, който се характеризира преимуществено със социална насоченост и чиято основна цел е генериране на положителна социална добавена стойност по посока заетост, жизнен стандарт и социално включване на уязвими групи от населението. С изпълнението на стратегическата цел близо 2 на сто от БВП на страната следва да бъде постигнат до 2021 г. чрез дейността на предприятия от социалната и солидарна икономика.

Въвеждат се критерии, които позволяват на дадено предприятие да е правно признато като социално и да ползва предвидените в проекта насърчителни мерки.

Галя Желязкова /ГЕРБ/ подчерта, че с внасянето на този законопроект управляващата партия следва предизборната си програма. Социалната икономика е форма на предприемачество като преимущество имат социалните цели, затова социалното и солидарното са взаимосвързани в проекта, посочи тя.

Георги Гьоков от БСП изрази задоволство, че правителството е изготвило и внесло такъв проект. Изрази обаче опасение, че ще останат неразпознати субекти, които осъществяват дейности в обществена полза. Критерият за наличието на допустим финансов резултат е завишен за българската действителност, коментира също Гьоков.

Колегата му Павел Шопов от "Атака", част от ОП, обаче поиска отлагане на гласуването /отхвърлено от мнозинството/ и се обяви против НПО-та и кооперациите да бъдат натоварени с такива социални функции. Законопроектът е опит за заместване социалната функция на държавата, посочи той. Икономиката, по думите му, трябва да генерира доходи, печалби, да се събират данъци, те да отиват в хазната и държавата чрез този механизъм да осъществява социалните функции. Държавата и общините трябва да имат своите предприятия, те могат да бъдат и целево субсидирани, а не да разделяме стопанските обекти на социални и други, което противоречи на икономиката, категоричен е представителят на "Атака", цитиран от БТА.

Негови субекти са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и социалните предприятия.

Основните акценти в законопроекта са увеличаване броя на социалните предприятия и произвежданата продукция; повишаване потребителското търсене на стоки и услуги, произвеждани и предоставяни от социални предприятия; подобряване на административния капацитет за управление и реализиране на политиката по социална икономика чрез обучения на заинтересованите страни.

Подобен закон до момента не съществува в националния правен мир, посочват от Министерския съвет. Той е първи по рода си и има за цел да регулира материя, която до момента е застъпена в различни правни документи, но не е консолидирана.

Предвижда се обособяване на структура, отговорна за реализирането и развитието на политиката по социална икономика, което може да стане не по-рано от края на 2018 г., както и създаване на Национален регистър за социалните предприятия в България.

Председателят на социалната комисия Хасан Адемов/ДПС/ обърна внимание, че законът е рамков и най-важно е печалбата, която социалните предприятия имат, да бъде реинвестирана за социални цели. Важно е също, че те ще могат да се възползват и от електронна платформа, която ще дава информация за продуктите, например. Не без значение е и връзката им с местната власт. ДПС ще подкрепи текстовете, обяви той.

Проектът предвижда и промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. Така в признатите за данъчни цели счетоводни разходи за дарения в размер 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат се включват и даренията в полза на социалните предприятия, вписани в Националния регистър на социалните предприятия.

Разходите за осъществяване на дейностите по новия закон няма да доведат до необходимост от допълнителни финансови средства от държавния бюджет.