Парламентът одобри създаването на предприятия на социалната и солидарната икономика

Александър Сиди от ПГ "Обединени патриоти" също декларира подкрепа за новия закон. Сега у нас като социални се определят около 4800 предприятия, но една трета от тях реално не са такива, аргументира нуждата от регламентиране на материята той.

Въвеждат се критерии, които позволяват на дадено предприятие да е правно признато като социално и да ползва предвидените в проекта насърчителни мерки.

Негови субекти са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и социалните предприятия.

Подобен закон до момента не съществува в националния правен мир, посочват от Министерския съвет. Той е първи по рода си и има за цел да регулира материя, която до момента е застъпена в различни правни документи, но не е консолидирана.

Предвижда се обособяване на структура, отговорна за реализирането и развитието на политиката по социална икономика, което може да стане не по-рано от края на 2018 г., както и създаване на Национален регистър за социалните предприятия в България.

Разходите за осъществяване на дейностите по новия закон няма да доведат до необходимост от допълнителни финансови средства от държавния бюджет.

Парламентът одобри създаването на предприятия на социалната и солидарната икономика. Депутатите приеха на първо четене правителствения Законопроект за предприятията на социалната и солидарната икономика.

В законопроекта е залегнало създаване на отличителна сертификационна марка за тях, техните стоки и/или услуги. Тази марка се предоставя за безвъзмездно ползване от социалните предприятия, вписани в регистъра. Същевременно се предвижда разработване на механизъм и методика за измерване на социалното въздействие на предприятията от социалната и солидарната икономика.

В мотивите е посочено, че стратегическата цел е обособяването, развитието и насърчаването на стопански отрасъл, който се характеризира преимуществено със социална насоченост и чиято основна цел е генериране на положителна социална добавена стойност по посока заетост, жизнен стандарт и социално включване на уязвими групи от населението. С изпълнението на стратегическата цел близо 2 на сто от БВП на страната следва да бъде постигнат до 2021 г. чрез дейността на предприятия от социалната и солидарна икономика.

Галя Желязкова /ГЕРБ/ подчерта, че с внасянето на този законопроект управляващата партия следва предизборната си програма. Социалната икономика е форма на предприемачество като преимущество имат социалните цели, затова социалното и солидарното са взаимосвързани в проекта, посочи тя.

Георги Гьоков от БСП изрази задоволство, че правителството е изготвило и внесло такъв проект. Изрази обаче опасение, че ще останат неразпознати субекти, които осъществяват дейности в обществена полза. Критерият за наличието на допустим финансов резултат е завишен за българската действителност, коментира също Гьоков.

Колегата му Павел Шопов от "Атака", част от ОП, обаче поиска отлагане на гласуването /отхвърлено от мнозинството/ и се обяви против НПО-та и кооперациите да бъдат натоварени с такива социални функции. Законопроектът е опит за заместване социалната функция на държавата, посочи той. Икономиката, по думите му, трябва да генерира доходи, печалби, да се събират данъци, те да отиват в хазната и държавата чрез този механизъм да осъществява социалните функции. Държавата и общините трябва да имат своите предприятия, те могат да бъдат и целево субсидирани, а не да разделяме стопанските обекти на социални и други, което противоречи на икономиката, категоричен е представителят на "Атака", цитиран от БТА.

Основните акценти в законопроекта са увеличаване броя на социалните предприятия и произвежданата продукция; повишаване потребителското търсене на стоки и услуги, произвеждани и предоставяни от социални предприятия; подобряване на административния капацитет за управление и реализиране на политиката по социална икономика чрез обучения на заинтересованите страни.

Председателят на социалната комисия Хасан Адемов/ДПС/ обърна внимание, че законът е рамков и най-важно е печалбата, която социалните предприятия имат, да бъде реинвестирана за социални цели. Важно е също, че те ще могат да се възползват и от електронна платформа, която ще дава информация за продуктите, например. Не без значение е и връзката им с местната власт. ДПС ще подкрепи текстовете, обяви той.

Проектът предвижда и промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. Така в признатите за данъчни цели счетоводни разходи за дарения в размер 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат се включват и даренията в полза на социалните предприятия, вписани в Националния регистър на социалните предприятия.