Расте подкрепата на българите за развиващите се страни, според Европейската комисия

Над половината европейци са на мнение, че в лично качество могат да допринесат за развиващите се държави, например като предоставят средства на организации с нестопанска цел или полагат доброволен труд.

Според 26 на сто от българските граждани този въпрос е изключително важен, а за 46 на сто е много важен.

Броят на българите, според които на развиващите се държави трябва да се помага, нараства. Това показва проучване, представено днес от Европейската комисия.

Данните показват, че в последните две години в 14 страни от ЕС чувствително се е увеличил броят на хората, според които на развиващите се държави трябва да се помага като мярка срещу миграцията. Тази промяна в мненията е най-видима в Малта, Гърция и България.

На въпроса дали борбата с бедността в развиващите се страни трябва да бъде задача за ЕС, 70 на сто от участниците в допитването са отговорили утвърдително. Гражданите на Латвия и на Естония са най-сдържани по този въпрос, като естонците и чехите не са съгласни и че политиката за развитие е добър начин за преодоляване на бедността в развиващите се страни.

Посочва се, че само в три държави от ЕС около и над половината граждани осигуряват средства за организации за борба с бедността - Холандия (57 на сто), Швеция (54 на сто) и Малта (50 на сто). На обратната страна са България и Румъния (по два процента) и Латвия (3 на сто).

С осем на сто се е повишил за последните две години броят на българите, според които борбата с бедността в света трябва да бъде сред първостепенните задачи на ЕС, защото това е в интерес на Общността. Със седем на сто е нараснал броят на българските граждани, според които предоставянето на помощ на развиващите се страни е средство за борба с незаконната миграция.

Статистиката отчита, че за последните две години се наблюдава ръст от седем процента на мненията сред българските граждани в подкрепа на развиващите се страни. Въпреки това на общия фон в ЕС единствено в Естония гражданите изразяват по-слаба подкрепа за бедните държави по света.

У нас се наблюдава увеличение на броя на хората, според които помощта за тези страни трябва да нарасне. Намалява броят на онези, които предпочитат ограничаване на помощите. Според данните българите са най-несъгласните в ЕС (72 на сто) с твърдението, че в лично качество биха могли да имат някакъв принос в борбата с бедността в развиващите се държави.