Цвета Караянчева откри изложба, посветена на 150-ата годишнина от рождението на поетесата Мара Белчев

Експозицията, която съдържа близо 20 документални платна, представя както жизнения и творчески път, така и широките културни интереси на една от най-забележителните личности в българската литература.

Изложбата „Сама в вечерний път вървя“ включва лични вещи, писма, ръкописи, богат снимков архив от личния и семеен живот на Мара Белчева.

Част от изложбата е и уникалната жива картина, нарисувана по времето, когато Мара Белчева е придворна дама в двореца на княз Фердинанд.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри изложбата „Сама в вечерний път вървя“, посветена на 150-ата годишнина от рождението на поетесата Мара Белчева. Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.

Директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов припомни, че в живота си Мара Белчева е живяла в сянката на бележити мъже като нейния съпруг и финансов министър Христо Белчев, убит през 1891 г., и по-късно като следовница на духовния титан Пенчо Славейков до смъртта му през 1912 г. в Италия. Образът на Мара Белчева обаче има собствена светлина на една голяма българска поетеса, заяви Атанас Капралов.

Мара Белчева е образ на еманципираната, горда и образована българка от края на XIX и началото на XX век, отбеляза председателят на парламента и допълни, че като поетеса и преводач от висока класа тя е с ясно съзнание за мисията на твореца и неговия дълг към народа. Цвета Караянчева подчерта, че поетичната вселена на Мара Белчева остава все още неразгадана и неописана докрай, а творчеството ѝ е изтъкано от любов и самота, кураж и тъга.

Представена е първата й стихосбирка „На прага стъпки“ (1918 г.) наред с оригиналните издания на „Сонети“ (1925 г.), „Избрани песни“ (1931 г.), както и цялостния й и художествено издържан превод на „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше под взискателната редакция на Пенчо Славейков от 1915 г. В експозицията са показани още творческите връзки на поетесата с литературния кръг „Мисъл” – д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов, Петко Тодоров, както и с други известни автори като Боян Пенев, Дора Габе и изкуствоведът Андрей Протич.