5 септември – 21 години от смъртта на Майка Тереза

Погребана е с държавни почести.

Полага първите си монашески обети през 1931, като приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937, когато вече е учителка в Калкута.

През 1948 г. майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище.

След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам,Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал.

Майка Тереза - индийска католическа монахиня от албански произход, основателка на Мисионери на милосърдието - умира от инфаркт в Калкута малко след 87-ия си рожден ден, пише списание "Обекти".

Агнес Гонджа Бояджиу, по-известна с монашеското си име майка Тереза, е родена на 26 август 1910 в Скопие, тогава в Османската империя. Семейството и е албанско и католическо. Баща и умира около 1918, а през 1928 тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си.

Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 г. Something Beautiful for God и излязлата през 1971 г. едноименна книга. През 1971 г. тя е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира“.

През 1950 г. получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на 20 век вече включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят.

През 1979 г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 г. майка Тереза получава наградата „Неру“, през 1980 — най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна“, а през 1983 — британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО и присъжда наградата си за мир за приноса и в образованието.

През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди“ (1971), „Pacem in Terris“ (1976), „Балцан“ (1978), Международната награда „Алберт Швайцер“ (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996).

Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 г. е основан първият им център извън страната - във Венецуела.