„Защото делегатите, журналистите, всички придружаващи ги, видяха истинското лице на България – лице на професионализъм и отдаденост“, обясни Лиляна Павлова.
Министърът посочи, че в края на юни т.г. едва 7 % от новините за страната ни и за Българското председателство бяха негативни при 20 % в началото на годината.
По думите ѝ за тези шест месеца България доказа, че може да бъде посредник, които дипломатично поставя на масата за преговори сложни казуси. Но и на страна, отстояваща вижданията си, умееща да наложи приоритети си и да убеди другите страни.
С младежите тя обсъди равносметката от първото Българско председателство, както и ползите за България.
Според Павлова българското председателство имаше за цел да бъде отворено към гражданите, защото именно хората са най-ценния актив за всяка една страна.
Това заяви пред участниците в XI-я Летен университет на Младежи ГЕРБ министърът на българското председателство Лиляна Павлова.
„37 хиляди души посетиха страната ни само за 6 месеца. Една не малка част от гостите на страната ни, делегатите, участващи в близо 300те събития, провели се в България, наистина не познаваха страната ни. Но сега познават хората, стоящи зад успеха на Българското председателство, хората които работиха денонощно и които са онова лице на България, което всички трябва да познават“, смята още министърът.
„Преди една година в обществото ни имаше известна доза скептицизъм дали България ще се справи с ролята си на председател на Съвета на ЕС, но в края на месец юни тази година чувахме думи като ,,успешно‘‘, ,,за пример‘‘, ,,ефективно‘‘“, обясни Павлова.
„Считам, че подготовката, организацията, провеждането на толкова много събития ангажира и спомогна за по-активното участие на гражданите в процеса на вземане на решения и че засили усещането в българските граждани за равноправност с държавните институции в този процес, а също и че Българското председателство осигури гласност и възможност мнението на младите хора в България, в ЕС, да бъде по-добре чуто“, категорична бе тя. Преди година мнението за страната ни, а и поради непознаването ѝ не бе много положително, обясни Павлова.
„Чувахме, че председателството ще се използва за вътрешнополитически цели, че България не е готова за тази си роля, дори че ще бъде ,,отнет" реда на страната ни. Но Българското председателство спомогна за промяна на този имидж на България в международен план, както и за повишаване националното самочувствие на българските граждани като равноправни и равностойни участници в процесите в ЕС“, заяви още тя.
България реализира едно успешно председателство на Съвета на ЕС в момент, в който на дневен ред е въпросът ,,В каква Европа искаме да живеем?‘‘. Поставихме във фокуса на своята работа европейските граждани – най-ценният актив на ЕС, и техните виждания и нужди.
)