Всичко се купува, бате. И законите на физиката даже!

А) правим най-после нещо и започваме промяната от себе си;

Б) Терминал 1;

В) Терминал 2;

Другата страна на явлението: нуждата и навикът.

И ще имаме 4 опции:

Не ми е приятно да го кажа, но, ако щете не междуведомствени комисии, междупланетарни комисии направете. С още и още експерти на още и още заплати (за да си клатят… да кажем краката). Промяната тръгва от личността, единицата.

Съвсем в началото е много важно да направя следното уточнение: тук, сега, в този материал НЕ коментирам катастрофата до Своге от миналата седмица.

Ама как, когато всички и всичко около теб е така устроено, че да те предразполага към корупция?

Ами, честно казано – докато слушаме такива въпроси и си ги задаваме, оневинявайки се пред самите себе си, промяна няма да има. Никаква.

Иска ми се да запазя нещо като благоприличие и затова не желая да се нареждам до всичките знайни и незнайни „специалисти“, които вече се изказаха по темата.

Май бъркам, защото феноменалната народопсихология все избира 5-и вариант (макар да липсва в условието на задачата като опция).

Не е нужно да гадаем защо това се случва, не се налага да гледаме на кристално кълбо. Причинно-следствената връзка е много проста. Можем да го обясним и онагледим дори. С ето тези заглавия, които обясняват защо по-горе споменатите ги има:

Отговорът беше: „Спокойно, аз ги познавам собствениците…“ (!!)

След като направихме това уточнение, да продължим нататък:

Така че НИЩО тук не е препратка и не се отнася до въпросната катастрофа.

Той се описва горе-долу така: „Нееее, аз нищо няма да направя и ще чакам да ме/ни оправят (защото все някой ми е длъжен да ме/ни оправи, нали!) и ще си мрънкам до небесата междувременно… я, подкупче, оп, благодаря!

Трагедията е голяма, а неизвестните в уравнението са прекалено много, за да може да се прави заключение към този момент или да се размахва пръст.

Факт е обаче, че сега пътищата и автомобилната дисциплина са под лупа (временно, после пак ще се върнем към стандартната апатия). И въпреки това, вижте какви заглавия се въртят…

Ясно ли ви е, бе, балъци! Ако си тарикат и познаваш, който трябва, не само законите не важат за теб, но и законите на физиката, химията, природните закони – нищо не важи за тебе!

„Млад мъж хвърли 20 лева на полицай“; „Младеж подхвърли 20 лв. на полицаи“; „37-годишен без книжка предложи 20 евро на полицаи“; „Мъж опита да подкупи полицаи с 50 лв.“

„Мотопед с неправоспособен водач блъсна полицай, опита се да избяга“; „Полицаи хванаха неправоспособен мотоциклетист след гонка“; „Шофьор блъсна велосипедистка, но си тръгнал, защото бързал“; „Шофьор се заби в гараж с колата си“…

Г) затваряме си устата, примиряваме се и продължаваме да си живуркаме по старо му. Вечер се благодарим, че сме се прибрали живи, а не е бил „наш ред“ по пътищата. Но и си ЗАТВАРЯМЕ УСТАТА – защото мрънкаш, ако действаш и няма резултат – ако си трайкаш, нямаш право на глас. Или бъркам?

Усещането, че може да им се размине, ги кара да се чувстват недосегаеми. Психиката на прекалено много нашенци така се изврати, че започнаха да си мислят, че всичко се оправя с рушвет, че всеки си има цена, а най-най-отвратителното е: решиха, че тази цена е ниска и ДОСТЪПНА ЗА ВСЕКИ. Мислят си, че ченгето се продава за 20 кинта.

Аз не познавам човек, който да не се е докоснал по някакъв начин до явлението „корупция“. Макар и да има някой, който да не се е поддал, то той (99% съм сигурен) е „топнал пръстче“ в гнусното блато, когато са му поискали подкуп и той се е замислил.

Вече сме разгледали феномена „татино синче“, който си мисли, че богатият/влиятелен тати ще го измъкне от всичко, но тук не говорим за него. Не. Тук говорим за това, че все повече хора взеха да се държат като споменатия отвратителен феномен. И тук – заради „възпитаното“ усещане за безнаказаност.

Можем да си умуваме години наред каква е причината – че сме бедни? Вярно е. Но бедни има навсякъде. То и корупция има, ще каже някой. Да, но не така ширеща се – има места, където е неприятно явление, а не правило и начин на живот. Има и по-страшни места? Има, но нека не се сравняваме с тях, а!

Това е от една страна – искането да си над закона, над нещата, да си тарикат, да можеш да си купуваш катаджии и да се присмееш на този, когото задминаваш забранено в насрещното, нищо, че можеш да избиеш куп хора, че и себе си дори. Точно както (ако щете вярвайте, но това е ДЕЙСТВИТЕЛНА, истинска история) преди години един „тарикат“, но от по-старото поколение си запали цигара на бензиностанция и един от служителите, с настръхнала от ужас коса, му каза да я загаси.

Това се случва, защото е традиция – и искането, и предлагането. Знаете – гъбичките никнат в „благоприятна“ среда. Българинът е свикнал, че, ако не даде подкуп, няма да му свършат работа. В същото време си знае и си търси – и той да получи, когато се явява страна-изпълнител на нещо си. И малка власт да има, ще се опита да я използва, за да се облажи.