Когато през второто десетилетие на XX век се захваща с по-подробното изучаване и анализиране на литературния шедьовър на Сервантес, испанският писател Мигел де Унамуно не се колебае да въведе във философската терминология понятието за ,,кихотизъм’’. Според тезата на Унамуно кихотистите представляват по своята екзистенциална същност патологични идеалисти, които са се отдали на стремежа си да преследват прекалено възвишени и откровено безумни, безразсъдни начинания. Това са всички онези ,,рицари’’, които са готови да се борят с вятърните мелници в името на някаква висша, често имагинерна кауза.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)