Бедни венецуелци вървят пеша из Южна Америка в търсене на по-добър живот

"Във Венецуела се хранех по два пъти на ден, ако имах късмет", казва Мендоса, вървейки по Панамериканската магистрала с оръфана раница на гърба. Той влязъл незаконно в Еквадор, след като пресякъл неохраняваната граница с Колумбия.

"Колумбийците, които срещнах по пътя, проявиха щедрост. Дадоха ни храна и вода. Дори ядох пилешко, което във Венецуела е лукс", казва 25-годишният дърводелец пред Фондация Томсън Ройтерс, цитирана от БТА.

38-годишната Карина Мендес и съпругът й напуснали Венецуела преди две седмици, за да отидат в Перу, където се надяват да изкарат пари за антибиотици и други лекарства за болната си малка дъщеря.

Колумбия прие най-голям брой венецуелски мигранти, около 870 000, а броят им в цяла Южна Америка продължава да расте. Рекорден брой от над 4000 венецуелци на ден влизаха в Еквадор в средата на август.

Служители от Колумбия, Еквадор и Перу ще се срещнат тази седмица в Богота, за да търсят решение на въпроса с миграцията, която застрашава да надхвърли възможностите на региона.

Международната организация на ООН по миграцията заяви миналата седмица, че назрява "момент на криза", съпоставима с тази в Средиземноморието.

Перу въведе този месец по-строги правила за венецуелците, сред които изискването за влизане в страната с паспорти, а не само с лични карти. Съдия отложи за шест месеца приемането на подобно правило в Еквадор.

"Подобни мерки няма да попречат на хората да пресичат границата. Те ще продължат да го правят", казва Виснес.

Йоланда Монтенегро, която управлява частен приют за мигранти "Каса Огар Хесус дел Мигранте" в намиращия се на границата еквадорски град Тулкан, твърди, че по-строгият контрол ще засили незаконното преминаване през границата.

Все повече мигранти искат да отидат в Перу, която е една от най-бързорастящите икономики в региона.

Около 350 000 венецуелци са се установили в Перу тази година в сравнение с 2350 през 2015 г.

Смята се, че Перу се смята, че има по-малко ограничения за работна виза и че предлага най-добри възможности за намиране на работа като строител, чистач, сервитьор и ратай.

"Чувал съм, че Перу има добра икономика. Синът ми си намери там работа в строителството за броени седмици", казва 52-годишният Даниел Сегура, мигрант и шофьор на камион, който се надява да се присъедини към сина си.

"Благодарен съм, че имам работа, която ми позволява да пращам по 40 долара месечно на жена ми и бебето ми във Венецуела, за да могат да преживяват", казва той.

На магистралата по пътя за Перу 21-годишният Хавиер Кабайеро бута влачи куфар на колелца, пълен с одеяла, и голям кръст, без да се вълнува от мерките за спиране на мигрантите.

"Вече не се страхуваме от нищо. Ще продължим напред. Видяхме ужасни неща във Венецуела, как хора умират от глад", казва Кабайеро.

"Нямаме паспорти, но няма да се връщаме във Венецуела. Това означава да се върнем към нищетата", добавя той.

По време на двуседмичния си преход през смразяващо студените Анди, останалият без никакви пари венецуелски мигрант Хесус Мендоса се хранил по-добре, отколкото в обеднялата си родина в продължение на месеци.

Крахът на икономиката, нарастващата бедност и недостигът на медицински услуги принудиха повече от 1,6 милиона венецуелци да напуснат от 2015 г. богатата на петрол държава. Според ООН това е една от най-големите масови миграции в историята на Латинска Америка. Богатите и способни венецуелци с университетско образование още преди години заминаха за чужбина, за да си намерят работа в петролната индустрия и да започнат бизнес. Сегашната вълна мигранти е от бедните и най-нуждаещите се венецуелци. Те наброяват хиляди, нямат пари за самолетни и автобусни билети, дори за паспорти и вървят пеша, някои от тях с бебета на ръце. Тръгнали са с надеждата да намерят по-добър живот в Еквадор, Перу, Чили, Бразилия и Аржентина.

"Дори и да намериш лекарствата, от които имаш нужда, те са твърде скъпи", казва семейство Мендес пред Фондация Томсън Ройтерс, докато чакат цели часове някой тираджия да ги качи на автостоп. Заради огромната хиперинфлация, която Международният валутен фонд прогнозира, че може да достигне един милион процента до края на годината, минималната месечна заплата във Венецуела едва покрива стойността на килограм ориз или брашно.

Парите са станали толкова безполезни, че банкнотите се използват за правене на украшения и сувенири. "С това, което печелиш на месец, не можеш да си купиш основните неща, от които се нуждаеш, за да оцелееш. За една нощ цените скачат с 40 процента", казва Рафаел Барбоса, още един мигрант, тръгнал по ветровитата магистрала.

"Нуждаем се от план за реакция на регионално ниво. Мигрантският поток се увеличава по численост и териториален обхват. При тези условия каквито и да е едностранни действия ще имат много последици за другите държави в региона", заяви Кристиан Виснес, директор на колумбийския клон на Норвежкия съвет за бежанците.

"Всеки мигрант си има семейство, което чака да бъде нахранено. Логично е хората да продължат, независимо от въведените ограничения. Всъщност ще спечелят трафикантите, които използват отчаянието на хората, за да извлекат изгода, казва Монтенегро.

Еквадор също привлича мигрантите с възможността да им се плаща в щатски долари. Там са се установили около 40 000 венецуелци. Много от тях живеят в живописния град Ибара, разположен на два часа път с автомобил от планинската граница на Еквадор с Колумбия. Те изкарват прехраната си, чистейки стъклата на спрелите на светофара автомобили, продавайки сладкиши или полагайки евтин труд за местни бизнеси.

Анхел Мехиа, на 35 г., пристигнал в Ибара през март и започнал работа като чистач в хотел. Изкарва и допълнителни пари от охраната на паркирани автомобили нощно време. Бившият мениджър на супермаркет печели по-малко от половината от минималната месечна работна заплата в Колумбия.