НАСА проучва мистериозен феномен в края на Слънчевата система

Преди около 30 години космическите кораби на НАСА "Войаджър" 1 и 2 откриха тази стена, а сега "Нови хоризонти"откри нови доказателства за съществуването й.

С помощта на космическия кораб "Нови хоризонти" на НАСА учените проучват мистериозен феномен в края на Слънчевата система, където взаимодействат слънчевите частици и междузвездното пространство, съобщава Science News.

Отвъд стената има повече ултравиолетова светлина в сравнение с преди нея, което предполага, че светлината се разпръсква от стената. Теорията все още не е потвърдена окончателно. Възможно е друг източник на ултравиолетова светлина в нашата галактика да причинява светлината. За да се разбере със сигурност, "Нови хоризонти" ще продължи с проучванията.

Статия, описваща неговите констатации, ще бъде публикувана в Geophysical Research Letters. "Ние видяхме прага между слънчевия ни квартал и галактиката", коментира Лесли Йънг (Leslie Young) от Югозападния изследователски институт в Колорадо, един от съавторите на статията. "Нови хоризонти" направи откритието си с помощта на своя UV спектрометър Alice, който правеше измервания от 2007 до 2017 г. Регистрирана е ултравиолетово сияние, наречено (Lyman-alpha line), което се образува, когато слънчевите частици се сблъскат с водородните атоми. Тази ултравиолетова светлина се среща в цялата Слънчева система. Но при хелиопаузата изглежда има допълнителен източник - водородната стена, която създава по-мощно сияние.

Тази област, около 100 пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Земята, се намира на мястото, където ненатоварените водородни атоми от междузвездното пространство реагират на заредените частици от нашето Слънце. Последните обгръщат нашето Слънце в балон, наречен хелиосфера. В региона, в който двата вида частици си взаимодействат, наречен хелиопауза, се смята, че има натрупване на водород от междузвездното пространство. Това създава своеобразна "стена", която разпръсква падащата ултравиолетова светлина.