Това, че българската валута е евтина, курортите са евтини, магазините са евтини (за чужденци, които получават заплатите си в родината си, не за самите българи), жизненият стандарт е по-нисък – всичко това е чудесна предпоставка за масово навлизане на една средна-ниска и ниска-средна класа туристи.
„Високата летва“ туристи – по-заможните, ходят в Испания, Италия, Франция и т.н.; по-бедните – в курорти в собствените им държави. „Средната ръка“ посетители си я поделят Турция, България и евтините части на Гърция.
Както виждате – от много, много години насам търговците по курортите, хотелиерите и собствениците на заведения не се оплакват от „инвазията“. За тях е добре дошло.
На този фон инвестиционният климат се разваля, а секторите, които могат да печелят от ситуацията, са ограничени. Туризмът и обвързаните с него вече споменахме.
За обикновения българин, който отива да си пазарува в Одрин обаче, ситуацията е идеална сега:
Това означава, че много български пари не се харчат в България. А и…
Това с пълна сила важи в Турция. Ето какво казват експертите икономисти: „Сривът на турската лира влияе положително върху туризма“. Защо? Обяснението е много просто и двулинейно: 1). туристите отвън – защото им е евтино; и 2). туристите турци, за които да излязат е прекалено скъпо, следователно си остават да почиват в страната.
За самия туристически бранш няма да има загуби, защото цените на пакетите са в евро. Там приходът е твърд. Ако съпътстващото потребление остане същото, там вече би следвало да има спад в приходите, защото търговията става в лири, а те спрямо еврото и долара са „потънали“. Под съпътстващо потребление разбираме това, което туристът ще остави в ресторанта, кафенето, супермаркета, бензиностанцията. САМО ЧЕ това потребление СЪЩО се увеличи, поради простата причина, че потокът посетители е много по-голям. Тоест – ако преди търговецът Х е продавал дневно по 5 стоки за по 10 евро и е прибирал 50 евро в края на деня, то сега той продава 10-15 стоки по 6 евро и прибира по 60-90 евро.
Знаем, че в България хората са разделени в два лагера: печелещите от евтиния туризъм; и потърпевшите, които се дразнят първо на неприятния евтинджарски имидж на страната ни и второ от последиците, останали след туристите – боклук, шумово замърсяване, липса на жизнено пространство и т.н. Същото важи и за Турция, но в по-голяма степен, защото традиционните ценности на комшиите са доста по-консервативни.
Съответно трябва да си зададем въпроса „ще се изправят ли още повече двата лагера един срещу друг в Турция?“ И какво би произлязло от това? Лагерът на недоволните от евтиния туризъм е по-многоброен. От друга страна обаче лагерът на „доволните“ има две важни преимущества. Първо: те са хората с голямото лоби; и второ: случващото се е естествен процес, тоест движението на икономиката (макар и лошо за мнозина), което е в тяхна полза, е трудно да бъде спряно и променено.
Въпреки всички обещания на Ердоган, че имат план за справяне със ситуацията. Да не говорим, че до този момент целият му основен план е доста антидемократичен в същността си, а историята сочи, че досега всеки план, който е антидемократичен, облагодетелства само определена клика, но не и хората, като цяло, защото спъва естествения ход на икономиката.
Тук трябва да се спомене, че още по-лошо за икономиката в страната е поведението на президента Ердоган. Той сериозно дисбалансира предсказуемостта в бизнес климата, постоянно намирайки си нови и нови световни лидери, които да изправи срещу себе си; или пък да си спечели санкции; въобще, като цяло – да изолира страната си. Досега чухме за какви ли не заговори, за които той обвинява света, но нито дума за евентуална собствена вина. Така се държат и винаги са се държали онези лидери, които са определяни (често от самите себе си) за „небесни“ и наместници на божествата. Но това е съвсем друга тема. Примерът просто иде да покаже, че с такова поведение единствената константа е, че нестабилността е стабилна и ще продължи да царува.
Има обаче още един сектор, който вади дивиденти от срива на лирата и бума на посетители – сивият и отявлено черният – криминалният сектор: сводниците, дилърите, трафикантите, контрабандистите и т.н. И нека не се заблуждаваме – те също имат силна власт, защото са свръх-богати.
От всичко това следва да си зададем въпроса: дали те, заедно с онези от туризма биха подклаждали скрито или явно напрежение, за да държат валутата на Турция срината? Разбира се, това, колкото и да продължи, няма как да е до безкрай. Те създават „ситуация“, изкарват колкото могат дивидент от нея и продължават нататък. Бизнесмени-комари. Следва да се запитаме и дали те имат политици „на хранилка“, които да работят в тази посока? Не забравяйте, че патриотизмът на думи е за пред избирателите и няма нищо, ама нищо общо с истинските бизнес интереси – те патриотизъм не признават никъде по света. И, ако отговорът ни клони към „да“, не е ли редно да си зададем и последващ въпрос, а именно: „дали това всъщност вече не се е случило?“ Тоест – дали сегашната ситуация е чиста случайност?
Да видим какво означава за нас българите това. Нестабилната бизнес среда и инвестиционен климат в страна от даден регион не означава автоматично и задължително пренасочване на инвестициите към съседите й, но все пак историята е пълна именно с такива примери.
„Лекарствата са четири пъти по-малки цените. Болкоуспокояващо, което в България струва 8 лева, в Турция си го взехме около 1,20 лв.”, разказа Диана Кирилова. Препаратите за пране също излизат два пъти по-евтино, а в бутиците на разпродажба дънките са под 10 лева. Един от търговците признава, че магазинът му се крепи на българите“.
В същото време евтинията „краде“ от туристическия бранш – чужденците ни заобикалят, за да отидат в евтина Турция, а и нашенците откриват, че на юг от Капитан Андреево им излиза по-изгодно. Да не говорим, че обслужването и категориите лукс са по-добри. Но и това е една друга тема…
В крайна сметка ни става още по-кристално ясно какви и колко са различията между обикновения гражданин на една страна и кликата на онези от големия бизнес.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)