Как телефонните измамници сами стават жертви (Част II)

Продължение от Част I на материала, която може да прочетете тук

Как измамниците стават жертва

Противодействие

В метрото например има монитори, които, освен за реклама и развлечения, могат да служат за образоване.

В повечето случаи, въпреки че човекът се досеща (не е много трудно да се досетиш все пак!), не се трогва и взема парите на жертвата, знаейки за какво отиват.

И още нещо – разяснителни кампании – районни инспектори ПЕРИОДИЧНО да припомнят с беседи на хората какво ги дебне, да им обясняват, че (колкото и абсурдно да звучи…) не трябва да хвърлят пари през балконите и т.н.

И тук е моментът на риска за организаторите: дали ще изпържи измамниците и ще си прибере плячката или ще си вземе само обещания процент.

Не забравяйте – жертвите са предимно възрастни хора, рисковете са много, а техните сили за противодействие са нищожни. Както казахме в предишната част на материала: те нямат интернет, от който да се информират. Те имат склероза.

Това е само един пример, с една схема. Другите работят по същия модел, но с други „краски“.

Факт е, че повечето изловени са именно куриери, рядко са организаторите – онези, чийто глас е бил чут от жертвата по телефона.

И така – прочели сте обявата. Не сте запознат със схемата и си мислите, че отивате да работите за нормални хора, а не за измамници. Когато отидете на посочения адрес, ще ви кажат, че ще работите за лекар и ще събирате „такси“ от пациенти или капаро за инвалидни колички или шини, или друго подобно. Обяснението е просто: като куриер постоянно ще чувате от жертвите някакво нервно мрънкане: „Ето, това са парите за доктора“ или нещо от сорта.

Измамниците са на сравнително ниско стъпало в криминалната йерархия. Много рядко могат да си позволят да прибягват до агресия, макар често да заплашват с нея. Те нямат време да издирват някого, на когото да отмъщават, защото през това време губят пари; нямат и ресурса (това не значи, че всеки случай е такъв, имайте предвид!).

Не спорадично и за кратко, а постоянно – като неспирна кампания да се набива в очите и ушите на хората за явлението „телефонни измами“. Да се разпространяват постери из градския транспорт, в по-малките населени места – на спирки, пред пощата, магазините, навсякъде, където се събират възрастните хора (които са основно мишена на тарикатите).

Нека медиите бъдат използвани в една благородна кауза – радио, телевизия, печатни и интернет издания – могат да бъдат част от кампанията. Какво ще коства на МВР да започне т.нар. социални реклами? Тоест послания с информационна цел. Заложени са (буквално!) животи, защото не са един и два случаите на измамени, починали от инфаркт. Не са един и два случите на хора, чиито животи са били разсипани, след раздялата им с всички спестявания.

Преди време оповестяването на отвратителните практики на измамниците беше направено публично по различни комуникационни канали. Ще ми се да вярвам, че даде ефект и тогава измамите се радваха на по-малък успех. Ще ми се да вярвам. Но при всички положения трябва да кажем, че инициативата секна много бързо и резултатът, и да го е имало, е изветрял.

След като вземе парите, куриерът е инструктиран къде да ги остави. През голяма част от времето го следят – обикновено, когато се доближи до пункта за предаване. Но преди това, когато е бил „на терен“, е действал сам, а измамниците са били на дистанция, за да са минимално замесени.
Казват му да остави парите еди-къде-си, така че реално той дори не се вижда с измамниците. Правят го, за да не може да свидетелства, ако го хванат.

Случвало се е бивши затворници да се навиват да работят като куриери за измамниците и след като минат да съберат парите от жертвите, да си отиват с плячката, а за „умовете“ на схемата не остава нищо друго освен да чакат следващата „реколта“ балъци. Организаторите се опитват да ги сплашват, но куриерите просто изчезват с парите и повече нищо не могат да им направят. Те са влезли в схемата с ясното съзнание да направят именно това, но те са запознати с механизмите, затова имат куража.

Случвало се е нает куриер, който наистина не е знаел в какво се забърква, да се усъмни и да отиде в полицията с плика с парите. Рядко, но се е случвало и да успее да съдейства на ченгетата в разследването. Това обаче е трудно, защото, както споменахме – контактът му с организаторите е само по телефона. Дори парите не му се дават на ръка, а той сам си ги взима от общия кюп.

Тук е важно да опишем механизма на „доставката“. Макар измамниците да действат из цялата страна, те никога не прибират парите лично и контролират „операциите“ дистанционно. Пускат обява от типа: „Търси се сътрудник с личен транспорт за еди-кой-си регион“. Да, когато измамниците действат, те действат по региони, за да може, ако зарибят няколко жертви, да минат с едно прибиране, от един куриер, накуп – едно след друго. Набират телефони например в Бургаско, щом приключат, минават на Старозагорско и т.н. Набират на случаен принцип и най-често последователно от указател.