"Изгорелите" по тези застраховки фирми и граждани могат да си търсят парите за неизползвания период на полицата по същия начин като тези с "Гражданска отговорност". Те трябва да попълнят заявление с банкова сметка и да го предадат в клона на застрахователя или на брокера, чрез който са сключили договора. Заявлението ще бъде предадено на ликвидатора на кипърската компания, който ще включи българските клиенти на "Олимпик" в списъка на кредиторите.
"Регулаторът върви след събитията. Трябваше да излезе и ясно да каже: Внимавайте с тази компания!", смята той.
"Съгласно данните в информационната система на Гаранционния фонд няма сключени нови застраховки след 10 май, тъй като не са генерирани номера. Ако действително някой е сключвал застраховки, това е измама, защото те не са били въведени в е-регистъра и нямат валидни номера", обясниха от КФН. Комисията приканва, ако има такива случаи, да бъдат подадени сигнали. От Българската асоциация на застрахователните брокери вчера също отрекоха да има подведени граждани след 10 май.
Една от най-големите болници в страната - "Пирогов", се оказа жертва на фалиралата "Олимпик". Здравното заведение е избрало с обществена поръчка кипърския застраховател и е сключило договор за застраховката "Професионална отговорност" за близо 69 хил. лв. в края на м.г. със срок 12 месеца.
Договорът предвижда сумата да се изплати на четири вноски, така че на практика "Пирогов" няма да понесе големи загуби от фалита на застрахователя, тъй като би трябвало до момента да е внесъл третата вноска, а четвърта няма да има. Кипърският регулатор обяви за невалидни от 18 август всички застраховки, направени от "Олимпик".
Едва ли застрахователната компания има активи, които да покрият изцяло вземанията на хора и фирми, които са й се доверили. По-скоро ще има частично възмездяване. След 10 май - датата, когато кипърският регулатор отне лиценза на "Олимпик", а нашата Комисия за финансов надзор забрани на българския клон да сключва нови договори, "Олимпик" имаше право единствено да обслужва вече действащите договори. Но през последните дни социалните мрежи са залети от оплаквания на шофьори, които твърдят, че са били измамени от брокери да сключат "Гражданска отговорност" след тази дата. От КФН обаче отрекоха това да е възможно.
На фона на целия този смут експерти в бранша коментираха вчера, че за проблемите с "Олимпик" се знае много отдавна, но българският регулатор е останал пасивен. "Не е вярно, че Комисията за финансов надзор не може да осъществи надзор върху този клон. Българският регулатор няма право да отнема лиценз на кипърската компания, но по отношение на пазарното поведение на тази компания на българския пазар е трябвало да вземе мерки и да защити интересите на застрахованите лица. Зам.-председателите са еднолични органи и решават оперативно какво трябва да се случи в съответния бранш - в случая Ралица Агайн", заяви пред БНР Борислав Богоев, бивш зам.-председател на КФН.
От българския клон на "Олимпик" посочват, че е възможно в периода от 10 май до 10 август техни клиенти да са превеждали вноски по сключени по-рано застраховки, но това не означава, че са сключвани нови договори. "Ако дойдат клиенти с полици на разсрочени вноски в нашите офиси, ние ги предупреждавахме, че е добре следващите вноски да се направят в други компании. Когато застраховките на "Олимпик" изтичаха, ние предлагахме застраховки в други дружества", твърди Ивета Кунева, председател на Асоциацията на брокерите.
От централния офис на "Олимпик" в София не дават информация каква част от портфейла им у нас се формира от друг вид застраховки освен "Гражданска отговорност". "Имаме застраховки на товари, на домашно имущество, индустриални обекти, финансова стабилност, професионална отговорност на проектанти в строителството и др.", обяснява пред в. "Сега" пловдивският представител на "Олимпик" Пепа Деведжиева, която е и зам.-председател на на Общинския съвет в Пловдив от Реформаторския блок.
Още няколко наши лечебни заведения са клиенти на българския клон на "Олимпик". Те са застраховали и сградите, и медицинския персонал. Сред тях са многопрофилната болница в Кърджали и "Св. Мина" в Пловдив, както и още три ДКЦ-та и онкологичният център в Пловдив. "Сумите, с които "изгарят" лечебните заведения в Пловдив, не са големи - от 1000 до 2000 лв.", обяви пред БНР зам.-кметът на града Розалин Петков.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)