Съвременният терорист е Европеец (Част I)

Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди заяви, че изобщо не би трябвало да се стига до такова положение.

„Нередно, опасно и неморално е спасителни кораби да са принудени да бродят из Средиземно море, докато правителствата спорят кой да поеме крайната отговорност“, заяви Гранди.

Хората в Европа виждат в бежанците и имигрантите заплаха за собствената си сигурност, заради неспиращата агресия на терористичните организации, чийто бойци са в голямата си част от произход, подобен на този на мигрантите.

Ислямът в случая е спусъкът.

Това си е бизнес, а онези – с бомбите, които си мислят, че се сражават за правдата, не са дори „служители“, те са на нивото на машини и то евтини.

От Novini.bg се свързахме с няколко експерти от Съвета на Европа, които ни помогнаха да сглобим картинката.

Естел Стайнер ни насочи към това как да си отговорим на някои въпроси относно чуждестранните бойци на „Ислямска държава“, както и за онези т.нар. самотни вълци, които могат да се появят навсякъде.

Комисията на Съвета на Европа, съставена от експерти в областта на тероризма (CODEXTER), както и експерти от службите на САЩ са направили прецизирано профилиране на радикализиралите се поданици на европейски държави.

Трябва да се отбележи, че над 30 000 чуждестранни бойци са се присъединили към „Ислямска държава“ или Ал-Кайда.

Какъв е мащабът на проблема?

В Протокол на Съвета на Европа към Конвенция за превенцията на тероризма се казва следното: „На нашия континент, най-сериозните атаки са били извършени не от врагове отвън, а от индивиди, които живеят, работят и имат семейства в Европа“.

В следващата част на материала, която можете да прочетете утре, ще разгледаме кои са местата, които най-често са предпочитани от вербуващите, какви са мерките срещу пропагандата им и кои групи са най-уязвими.

ООН поиска от Европа да престане да блокира корабите с имигранти. Службата на върховния комисар на Организацията призова европейските страни да прекратят блокирането на кораби със спасени мигранти и да договорят средиземноморско регионално решение, което определя ясно къде могат да акостират подобни съдове.

В същото време новото италианско правителство отказва достъп до пристанищата си на частни спасителни кораби, а подобни изказвания на ООН и други организации и правозащитници ядосват голяма част от жителите на Европа, които все повече се радикализират и клонят към крайнодесни ценности.

Интересно тук е да се подчертае, че в държавите, които са сред най-потърпевшите от атаки, хората са по-либерални към пришълците, докато в държави от по източната част на континента, които са незасегнати от тероризма, хората са много по-радикални в омразата си към имигрантите.

Всичко това обаче се явява на фона на един феномен, който, за съжаление, остава на заден план за мнозина – фактът, че повечето атаки през последните над 15 години в Западната цивилизация са изпълнени от т.нар. homegrown terrorists (терористи, отгледани на местна почва).

Атентаторът в Лондон, който се вряза с колата си в минувачи пред парламента, е британски поданик от судански произход. Такива като него има много из цяла Европа, те дори са трето и четвърто поколение европейци, който не говорят арабски. Този феномен се обуславя най-вече от социалния им статус на маргинали, само подкладен от джихада.

Това са хора от ниски класи, ядосани на света за положението си. Ислямистките екстремисти се явяват „спасението“ за тях, канализират гнева им и им обещават справедливост чрез борба. Да отидат да се сражават е един вид отдушник на гнева им.

Ако цивилизацията беше маргинализирала друга така голяма група в Западния свят, вероятно тя щеше да е източник на заплаха сега. Мислите си, че радикализацията не е типична за европейското общество. Съвсем не е така, пример: Германия през Втората световна; и съвсем, съвсем пресен пример: около 1/3 от осуетените през последната година и половина атентати в Британия са били подготвяни от крайнодесни БЕЛИ групировки.

Просто бизнесът „тероризъм“ в момента разполага най-вече с това – маса мюсюлмани, които се организират срещу света именно на този принцип – обединени от (в случая) Исляма. Това е положението: голяма част от бедните са мюсюлмани, заради липсата на интеграция. Освен това те се намират на (чисто геополитически) „чуждо място“ и са културно различни, че дори са различни и по цвят на кожата. Това ги маргинализира още повече – другите ги отбягват – хем са бедни, хем отритнати.

Между другото, да сте чули за богат атентатор, който да си рискува (или направо жертва) живота на предните линии? Не, нали? Богатите в тези редици са организатори – онези, които стоят на сянка и диктуват кой да умре и кой да прибере печалбата от търговията с дрога, откраднати антики, петрол, откупите за отвлечените.

Описанието на радикализираните елементи е онова, което прочетохте малко по-горе в текста – чувстващите се отритнати. Също така към тях се причисляват и онези, които усещат, че „нямат място в света“ и не могат да се приобщят към нито една група. Ставайки джихадисти, те се чувстват част от общност.

Както някои младежи се включват към пънк-банди, други – към скейт-банди или рокерски банди, ако щете. Така, на същия принцип, някои от тях се присъединяват към терористични организации или решават да действат от тяхно име. Това е (колкото и грозно и зловещо да звучи) нещо като нова улична суб-култура. Техният начин за социален бунт – както някой драска графити по стените, те се хвърлят към унищожителна доктрина. За младежите звучи примамливо отначало, а после… после е вече късно.

Факт е обаче, че за голяма част от тях криминалните прояви (преди радикализацията!) не са чужди – от дребни кражби, до нападения. Това е важен щрих към профила на потенциално опасните джихадисти – те са антисоциални още преди да се обърнат към радикалния Ислям. Човек, който спазва нормални норми на социално поведение, не е в състояние да реже глави, да използва деца за жив щит или да избива мирно население. Съответно нормалните не представляват интерес за вербуващите.