Лятната ваканция на един нормален софийски дриш*ьо

10 минути по-късно беше при приятелите си, дето пиеха бира по цял ден. Седна при тях и извади от раницата си своята двулитровка.

Кристиано Генадиев се събуди около десет, десет и нещо. Той беше на 14 и насред август, разбира се, беше в лятна ваканция.

Трябваше да ходи в съседния квартал. Там имаше едно игрище с един здрав кош.

Явно не й беше харесал шумът от ламариненото ретро табло.

Ако се казваше така и ходеше на училище в края на миналия век, щяха да го побъркат от бъзици, евентуално да намрази родителите си и да започне да си говори сам.

Вероятно щеше да порасне с голяма любов към животните и без страх от тях, вероятно нямаше после да ги рита по улиците или да иска да ги трови.

ЕНСД Кристиано реши, че е време да се откаже от тия безсмислени опити да спортува в тоя квартал или в съседния, или в парка, или въобще в тоя град, или държава.

За друго – не.

Затова Кристияно трябваше да си уплътнява времето някак, докато всичките му познати бяха някъде далече и се забавляваха, както се полага на ранни пубертети през август.

Мина покрай „бирената“ компания по път към игрището. „Йо, Роналдо, к‘во ста‘а!“ Сещате се защо му викаха Роналдо, нали?

Много неприятна изненада чакаше ЕНСД, когато стигна до игрището. Някой тъпак беше разбил и второто табло – нямаше кош. Както и да е, помисли си той, има още едно игрище.

Може би беше време да спре да се опитва.

Настилката му обаче беше напукана така здраво, че приличаше на разорана нива. Да се чуди човек как се постига тоя ефект с асфалт. Вероятно от седемдесет и втора, когато са строили игрището, не е било ремонтирано.

Не е зле.

Но, за негов късмет, тогава той още не е бил роден. Поне за това съдбата го беше пощадила.

Пак мина покрай денонощния и този път забави крачка, докато гледаше рекламата с мократа мацка. Спря се. „Е**л съм го!“, каза си ЕНСД и влезе в магазина.

По някаква необяснима причина ЕНСД се сети как преди месец от общината светкавично пратиха хора да ремонтират дупка пред един от блоковете. После се разнесе слух, че било заради „оня“, дето братовчед му работил в министерството.

Метна топката на леглото си и сложи повода на кучето. Двамата се понесоха към парка. Още с излизането от входа, друга лельо-бабка (откъде се появяваха тия митични същества!) кресна по нещо сополиво и ревящо, което вероятно беше внучето й, че, ако не слуша ей това куче ще го нахапе, я гледай какво е голямо. Детето млъкна.

Всичко това, разбира се, нямаше да е проблем, ако се случваше за първи или втори, че дори трети път. Но то всъщност се случваше всеки ден от началото на ваканцията на момчето. А той си спомняше, че и последните му 3-4 ваканции не бяха много по-различни. Нещо му подсказваше, че и следващите нямаше да бъдат.

Докато двамата тичаха, на няколко пъти след тях някой крещеше да внимава с тоя помияр, че иначе ще го пребият. Един сравнително млад пенсионер дори размаха тоягата, която обясни, че си носи специално за „такива като тебе!“, каквото и да значеше това. На десетата минута ЕНСД беше уцелен от майсторски добре насочен бирен кен в гърба. Спря и се обърна. Младата майка го гледаше кръвнишки, докато балансираше тънък фас между острите си нокти на едната ръка. С другата ровеше в чантата с пелени, откъдето извади още един кен с бира. С изтънчеността на хамалин жената обясни на ЕНСД, че иска да опознае майка му библейски, също така изрази предположение, че самият той е сексуално неориентиран. Беше ядосана, че кучето минало до количката на бебето й. Изглежда беше загрижена майка, а не тесногръда тъпа пу… пуританка (за каквато я помисли ЕНСД). Пепелта от цигарата на загрижената майка падна в бебешката количка, докато тя продължаваше да псува.

Е, можеше да пробва да потича с кучето в парка, нали? На път за вкъщи мина покрай денонощния. На витрината имаше голяма реклама с мокра мацка по бански, която му казваше, че вътре тече промоция на: бира – 2 литра за 2 лв.; мастика и мента – плащаш 2 взимаш 4.

Кристияно Генадиев си нямаше село, на което да ходи през лятото, родителите му нямаха и вила. Нямаха и пари да го пратят на море. Въобще свръх-изобретателните му родители бяха достигнали апогея на всичките си достижения с изобретяването на името му.

Кристияно се казваше така, защото след Бума на тъпи имена през деветдесетте дойде Големият взрив на тъпи имена от началото на новия век. Когато именно Кристияно се беше родил. Това обаче не беше проблем за него, защото 80% от съучениците му носеха не по-малко неадекватни имена.

Между планините, низините и равнините на тая асфалтова карта се беше събрало прилично количество пясък и пръст през годините, така че ЕНСД успя на няколко пъти здраво да се пребие. На финала кисела лельо-бабка се появи на балкона си и започна да крещи по ЕНСД, че ще слезне и ще му завре топката на място, което щеше да затрудни ходенето му. Макар предложението да беше анатомично невъзможно, ЕНСД реши да не рискува да разбере дали бабката ще пробва да си изпълни обещанието.

Момчето отдавна беше определило себе си за ЕНСД – Младши. Тоест „Един нормален софийски дриш*ьо – Младши“, наследник в квартала на брат си Един нормален софийски дриш*ьо – Старши, който се казваше Самуил (и му викаха Симо). Той беше имал късмета да получи нормално име.

На връщане към вкъщи мина покрай няколко изпотрошени игрища. Детските площадки обаче бяха здрави и шарени. ЕНСД се сети, че беше чувал майка си да казва, че това сега било модерно за кметовете, защото младите родители трябвало да са доволни. Те гласуват. 14-годишните ЕНСД-та не гласуват. На детските площадки беше пълно с такива – млади родители. Седяха по пейките около люлките, където бяха хлапетата им, пушеха и пиеха бири. Някои люпеха и семки.

Но август месец е строително активен и кварталите на София често си сменят силуета. Половината игрище беше засипано с пясък и чакъл. Оказа се, че някой е купил съседния терен и си строи къща. Понеже е тесничко, беше завзел малко от игрището (тя кметицата на района е „наш човек“ за всеки, който я помоли по-финансово), а останалата част от него използва за склад. Гадост! Точно частта със здравия баскетболен кош!

По телевизията имаше само индийски и турски сериали. ЕНСД реши да даде шанс на баскетбола. Все пак това можеше да си го играе сам.
Не че беше влюбен в спортния начин на живот, но, както споменахме, не искаше да прилича на поничка без дупка, а и умираше от скука. Единствените му приятели, които не бяха „някъде“, жулеха бири по цял ден и пушеха трева като луди, така че и те му бяха скучни. Не че ЕНСД не пиеше бира, но го правеше рядко. Не беше светец – и трева беше опитвал, но гледаше да е само „за купона“, а не по цял ден всеки ден.

Понеже дюнерите срещу блока на ЕНСД бяха два средни за ТрииДвайсе, той беше започнал да придобива силуета на късноесенна тиква. Затова реши, че трябва да спортува. Така смяташе, че има шанс и новите му съученички в гимназията да почнат да му обръщат внимание най-после. Или поне да му запомнят името.

Пробва с футбол, но бързо разбра, че да си играеш сам футбол е като да си говориш сам по два телефона. Забавно е в началото, но бързо започваш да се чувстваш тъпо и ти писва. Реши да порита срещу стената на съседния блок, тя поне му връщаше топката, беше нещо като партньор.

Първото яйце се разби на около 2 метра от ЕНСД. Съседката беше като полицейско куче – не издаваше и звук преди да нападне. Явно не й харесваха ритмичните тупкания в стената на апартамента й. Второто яйце прелетя заплашително близо до ЕНСД и той реши да се изнесе, докато можеше. Взе си топката и си тръна.