Учени идентифицираха гени, свързани с опитомяването

"Установихме, че специфичен ген, известен като SorCS1, влияе върху поведението, като прави лисиците по-покорни", заяви един от авторите на изследването Ана Кукекова от университета на Илинойс.

Започнал преди 60 години експеримент позволи да бъдат открити гени, свързани с агресивността и опитомяването, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Всичко започнало през 1959 г., когато руският биолог Дмитрий Беляев решил да тества експериментално теорията си за превръщането на вълка в домашно куче. Според учения генетиката изиграла по-голяма роля от придобитата при контакта с хора социализация. Беляев започнал експеримента си във ферма в Русия, като подбрал лисици, които са най-малко агресивни към хората. Тази селекция била повтаряна при всяко ново поколение, като това продължило близо 60 години. "От десетото поколение нататък няколко малки размахваха опашки като кучета в присъствието на хора, макар да не очакваха да получат храна. Те просто бяха щастливи, че виждат хора", отбеляза Кукекова.

Днес 500 двойки от групата се чувстват удобно в присъствието на хора, макар да не са толкова добре опитомени, колкото са кучетата. Въз основа на същата методология учените създали група "агресивни" лисици и контролна група, включваща случайно подбрани лисици. Били дешифрирани геномите на 10 лисици от всяка от трите групи. Така учените идентифицирали 103 замесени в опитомяването генни зони, по-специално гена SorCS1. Оказало се, че над 60 на сто от "домашните" животни, включително от контролната група, притежават вариация на гена. Подобна генна вариация липсва у агресивните лисици.

Резултатите от изследването са публикувани в Nature Ecology & Evolution.