Видинският регионален исторически музей /РИМ/ спечели проект на стойност 136 650 лева към Министерството на културата за изготвяне на цялостна план-програма за консервация и реставрация на скалните рисунки в пещерата "Магурата". Това съобщи за БТА директорът на РИМ-Видин Фионера Филипова.
Магурата е обявена за природна забележителност през май 1960 г.
В България до момента няма нито един паметник, чиято реставрация е извършена на базата на предварително изготвени лабораторни проби, подчерта Филипова. При реализирането на този проект за реставрация за първи път ще се следва научен подход за избор на най-подходящи материали и технологии за консервация и реставрация, съобразени изцяло с конкретните особености на самия обект.
Настоящият проект има за цел изготвянето на адекватна, съобразена със световните и европейски изисквания програма за консервация и реставрация на скалните рисунки на базата на иновативни технологии и материали, уточни директорът на РИМ-Видин. Мотивите за осъществяване на проекта са свързани и с бъдещи стъпки за запазване на най-значимия обект на територията на България с праисторическо изкуство. Тези стъпки са от съществена важност за изготвяне на номинация за вписване на уникалните скални рисунки в пещерата "Магура" в списъка на ЮНЕСКО, допълни Фионера Филипова.
Оригиналните пещерни рисунки са най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой. В най-голямата Триумфална зала пък може да се видят кости на пещерни животни и предмети от бита на племената, населявали тази част на Балканите, разказа историкът.
Пещерата "Магура", която се намира в близост до Рабишкото езеро и Белогрдчишките скали, е обявена за национална културна ценност през 1965 г. Въпреки безспорната си културна, историческа и туристическа значимост, този обект и по-специално Галерията със скалните рисунки, остава без адекватна защита и стратегия за опазване през годините, каза Филипова. Неправилната експонация и поддръжка във времето от откриването на пещерата до днес, е довело до редица увреждания на скалните рисунки в "Магурата". Не е за подценяване и микробиологичната активност, която е въздействала в годините върху скалните рисунки. През 2017 г. пак по проект, финансиран от Министерството на културата, бе осъществено за първи път пълно фотозаснемане на всички рисунки, направено бе и 3D заснемане и въглероден анализ, каза Филипова.
Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м. Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Пещерата "Магура" крие много изненади за своите посетители. В царството й се намира най-големият сталагмит, открит у нас - Падналият бор със своите 11 м дължина и диаметър в основата 6 м. Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". С внушителни размери впечатлява "Големият сталактон" с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м.
План-програмата за консервация и реставрация на уникалните скални рисунки ще бъде изготвена на базата на проучвателни и изследователски консервационно-реставрационни дейности. Научен ръководител на проекта е проф. д-р Здравко Каменаров, а за научни консултанти са привлечени водещи експерти от чужбина, уточни Филипова.
Подземието на пещерата връща посетителите с 15 млн. години назад. Множеството колосални зали представляват своеобразен музей с фантастични варовикови форми. Най-впечатляващите са Подналият бор, Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора.
Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.
Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)