- Последните, обединени в организацията „Център за независим живот”, помогнаха за подготвяне на Законопроекта за личната помощ, който те се опитват да прокарат отдавна. Той обаче не решава проблема на синовете и дъщерите на протестиращите майки, понеже повечето от тях са с такива увреждания, които не им позволяват да водят т.нар. „независим живот”, както е дефинирано понятието в закона, т.е. сами да вземат решения за живота си и да ги осъществяват с подкрепата на асистент, който да компенсира дефицитите им. Тук обаче единствено може да става въпрос за компенсиране на физически дефицити, а не и за ментални и сетивни, както и за такива, при наличието на които липсва възможност за комуникация на човека с увреждане и околния свят. Този законопроект не решава проблема на мнозинството от хората с тежки увреждания, а на една малка част от тях. Това съвсем основателно настрои част от хората с увреждания срещу протестиращите майки. Как биха се почувствали те, ако например аз бях поискал закон за правното положение на слепите, без да помисля за другите и да поискам за тяхното благоденствие несъразмерно голям обществен финансов ресурс. Освен това майките, вместо да привличат на своя страна хората с увреждания, несъгласни с тях, започнаха да ги отблъскват, наричайки ги с всякакви обидни квалификации. Това е характерна черта за българското общество, в което отделни групи са повече майстори на противопоставянето, отколкото на обединяването, а това е пагубно, защото съединението е сила – разединението - слабост. Друга причина за създаденото напрежение е подвеждането на омбудсмана и прибързаното взимане на страна в дебата, без да вникне във всички проблеми на всички групи, липсата на визия отстрана на правителството за решаване на проблема и намесата в протеста и контрапротеста на различни политически формации.