Другари, забравихте ли мечката?

Мечката се мие, чисти

в потоците сребристи.

Има ли за тебе пречка,

да постъпваш като мечка.

Това, което остава след тях, би могло да се обобщи с езика на поезията приблизително така: настане вечер – съборът приключи/боклуци обсипят балканът бузлуджански.

И отново в тази връзка може би все пак е редно да попитаме БСП: другари, какво стана с лозунга за мечката, сътворен от самите вас? Къде отиде онази мечка, която се миеше и чистеше в потоците сребристи?

Всъщност не отговаряйте. Вече знаем (или подозираме) отговора.

Демокрацията ни я отне.

По времето, когато в България биваше налаган всеобхватният социалистически модел на поведение, един от многобройните агитационни плакати, разлепвани из повечето обществени сгради от онази епоха, гласеше следното:

Някои може да приемат с горчива доза ирония гореспоменатата агитация за чистотата, но именно тази своеобразна лирическа миниатюра на хигиенистичната мисъл звучи поразяващо актуална и още по-поразяващо забравена в контекста на завършилия в събота традиционен събор на БСП на Бузлуджа. След като утихват и последните акорди от китарата на Горан Брегович мероприятието приключва и всички симпатизанти на левицата (повече от 70 000 души според сметките на самата партия) се разотиват от историческата поляна.

Но нека да спрем дотук с лирическите алюзии. Защото едва ли има нещо поетично в ,,пейзажа’’, който придоби историческият хълм под връх Бузлуджа след края на традиционния събор на социалистите – същото това сакрално място, където преди точно 150 години четата на Хаджи Димитър води ожесточени боеве с турската армия. Впрочем, споменавайки за Хаджи Димитър, паметникът му, оказва се, също е бил осквернен покрай партийното мероприятие. Кой, как и защо го е направил е дебат по друго естество, който би бил не по-малко наложителен за етичните порядки в обществото ни.

Коментарът ми за Бузлуджа обаче е в съвсем друга насока. Да, факт е, че от ,,Позитано’’ 20 беше разпространено съобщение до медиите, в което увериха, че всички отпадъци ще бъдат събрани от мястото по силата на сключен договор с общинска фирма за почистване от Казанлък.

Погледнато през призмата на политическата отговорност БСП допусна грешката да се превърне в жертва на собствената си несъобразителност. Защото без значение дали става дума за партиен събор или каквото и да било друго организирано сред природата събитие, замърсяването на околната среда е особено сериозна и чувствителна тема, която далеч не обхваща само границите на нашата страна (възникването на т.нар. зелени партии в глобалното политическо пространство през 70-те и налагането им през 80-те години на миналия век е продиктувано именно от необходимостта хората да преосмислят и преоценят отношението си към средата, която ни заобикаля). Поради тази причина ангажираността към природата трябва да бъде не само обществено, но и политически отговорно задължение. Трябва да бъде споделена кауза, още повече когато дадена партия преди това е афиширала своите амбиции и визии за държавно управление.

Партиите, независимо дали са парламентарно представени или са извън законодателния орган, би следвало да бъдат пример за гражданското общество посредством своите действия, но без тези действия да са ,,облечени’’ в популизъм и най-вече в навечерието на предизборни кампании.

От тази гледна точка може би щеше да бъде умел политически ход от страна на БСП и в частност на Корления Нинова, ако след приключване на въпросното мероприятие бяха показали, че са ангажирани с опазването на българската природа, която впрочем неведнъж бива използвана като продукт за национална гордост от не една или две политически сили.

Едва ли е нужно точно на ,,столетницата’’ да се обяснява колко важна е находчивостта в съвременната политика, ала ето че точно тя пренебрегна или просто отказа да се възползва от евентуалните дивиденти, които можеше да извлече от обстоятелствата и поне до някаква степен да се опита да убеди обществото, че визията й да управлява България не е само на думи.

Ръководството на БСП начело с Корнелия Нинова трябваше да предвиди че по-голямата част от обществото ще порицае и осъди безотговорното им равнодушие, когато снимките след края на събора плъзнат със скоростта на светлината из социалните мрежи. И тук не става въпрос за привърженици на други партийни формации. В тази графа можем да добавим и такива, които дори не споделят никакви партийни пристрастия. Просто самият вид на Бузлуджа, занемарен и приличащ по-скоро на някакво незаконно сметище, буди съвсем естествено възмущение и за пореден път насажда всеобщото впечатление за политическа незаинтересованост. В тази връзка ангажираната от Казанлък почистваща фирма изглежда като поредното ,,измиване на ръце’’ от политическия елит.