Направиха нови разкрития в подножието на мистичния връх Драгойна

Все още е неясен патронът на храма и на манастира

Животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи

Най-ранни са останките от езическо светилище

Църквището вероятно е един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия

Църквището е част от по-голям комплекс, към който се отнася и крепостта Хасаря

В края на 6-ти век, аваро-славянските нашествия слагат край на живота, както на Църквището, така и на Хасаря, но в края на 10 век животът в крепостта отново се завръща.

Що се отнася до манастира, то без съмнение съществуващата сграда е била разширена с допълнително помещения, които ще бъдат проучени в следващите археологически сезони, каза Топалилов.

Нови разкрития направиха археолози в подножието на мистичния връх Драгойна край село Драгойново, община Първомай. Екип от студенти от Шуменския университет, с ръководител доц. д-р Иво Топалилов, които работят от началото на лятото в местността Църквището, са открили параклис и пристройка, която все още е частично проучена.

Археологическите проучвания от тази година показват, че християнският храм не е бил единствената сграда, разположена върху заравнения скален масив в Църквището. Южно от нея е имало друга постройка частично проучена до момента, със стопански и други функции, а теренът около църквата е бил ограден с каменна стена. Според археолозите най - вероятно става въпрос за един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия.

Екипът работи вече над десет археологически сезона върху огромен по своите размери комплекс, който през отделните епохи е претърпял значителни трансформации, но неотменно запазва своето значение като свещено за езичниците и християните място. Това каза за БТА доц. Топалилов, завършил Археология, със специализация по Класическа археология, в СУ "Св. Кл. Охридски". Работил е в Регионален археологически музей - Пловдив, а от 2009 г. е доцент в ШУ "Еп. Константин Преславски".

За съжаление остава неясен патронът на храма и на манастира. Проблемът, според археолозите, е в това, че когато в края на 6-ти век християните напускат комплекса заради нашествията на аварите - те вземат със себе си целия религиозен утвар, за да може да бъде запазен. Това, което ние сега откриваме са нещата, които са били забравени или не са били видени в бързината, допълва доц. Топалилов.

Израз на разпространението на християнството в селските райони са многобройните изградени при неговото управление и това на неговите наследници християнски храмове, един от които е и този, разположен южно от с. Драгойново. Неговото място е било умело подбрано - върху свещено за местното население място и на доминираща в региона позиция, допълва доц. Иво Топалилов. Самият храм е бил значителен по размери, предвид характера му на селска църква, трикорабна, с притвор, каменна, като колоните са били дървени, поставени върху добре обработени квадратни камъни.

Именно поради тази причина Теодосий Първи с особена настойчивост налагал християнството и го превърнал в официална религия на империята. В същото време се запазва и езичеството, особено в по-затънтените провинции, но всеки който искал да направи кариерно развитие в държавната администрация е трябвало да бъде християнин.

Неговата политика за налагане на християнството идва както от личните му убеждения, така и от необходимостта от нова имперска идеология, тъй като съществуващата до този момент вече не отговаряла на потребностите на римското общество - трудно можело да бъде вече убеден римският гражданин за
всепобеждаващия варварите император, предвид катастрофата край Хадрианопол.

Обектът е многопластов, като най-ранни са останките от езическо светилище, посветено основно на Тракийски конник от 3-4 век. Това, по думите на археолога се потвърждава от откритите на мястото 14 фрагментирани оброчни плочки, свързани както с Тракийския конник, така и със Зевс и с Хера. В края на 4-ти век светилището е било разрушено или от готите, които разбили източната римската армия край Хадрианопол (дн. Одрин) и убили император Валенс, или като следствие от християнизацията на населението в Родопите в края на 4 век.

Разпространението на християнството сред местното население води до разширението както на християнския храм, така и на комплекса. Остава обаче неясно дали той е пострадал по време на хунските нашествия в Тракия през 40-те години на 5-ти век, но към съществуващата базилика от северната страна е бил изграден допълнително параклис, вероятно посветен на местен християнски светец, неизвестен за момента, но на чиято закрила хората са се надявали срещу варварите.

Раннохристиянският комплекс в местността Църквището е част от по-голям комплекс към който се отнася и разположената в близката местност крепост Хасаря /да не се бърка с Хисаря - б.а./. Тя се появява след опустошителните готски нашествия в Тракия след средата на 3-ти век, като в началото е служела за временно убежище.

След засилването на варварските нашествия, особено след обявяването на Бизантион за Константинопол и за столица на империята, тя става част от отбранителния пръстен на имперската столица. Освен това тя е контролирала и един от трите пътя през Родопите, който свързвал Тракия с егейското крайбрежие.

След умиротворяването на готите животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи Велики, последният император, който властва над цялата Римска империя, тъй като след неговата смърт през 395 година тя е окончателно разделена между синовете му Хонорий и Аркадий.

Според доц. Топалилов е възможно варварите, които били християни, да са в основата на покръстването на част от селското население на
Тракия, особено след битката при Хадрианопол. За нашествието на гостите по тези места говорят и откритите специфични готски материали, уточнява доцентът.