Конституционният съд отхвърли Истанбулската конвенция

Въпреки, че не урежда конкретно правата на самите "трансджендър" хора , Конвенцията е и първият международен договор, подписан от България, който изрично включва признака "идентичност, основана на пола", смятат от КС.

Истанбулската конвенция беше изтеглена от парламента и изпратена от 75 депутати на Конституционния съд.

Ненков и Ангелов коментират, че само може да се предполага какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието.

Пенчев посочва обаче, че общественото мнение не може да влияе върху правната преценка за съответствието на Конвенцията с Конституцията.

По думите им обаче, времето ще е съдник дали взетото решение въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие.

Понятието "gender" присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието "sex", а това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото й прилагане.

Решението на съдиите е подписано с четири особени мнения - на Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

Според КС вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните цели и нейното заглавие с така дадената дефиниция за "пол".

Осем от 12-те конституционни съдии са на мнение, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон. Това става ясно от съобщение на съда.

Анализът на термините "gender" - преведен на български език веднъж като "пол" и втори път като "социален пол" и "gender identity" преведен на български език като "идентичност, основана на пола" сочи, че понятията са свързани и следва да бъдат разбирани едно чрез друго. А липсата на единно разбиране за понятието "gender" се илюстрира и от активната обществена и политическа дискусия по въпроса "за" или "против" джендър-идеологията.

Бившият Омбудсман и настоящ съдия в КС Константин Пенчев в своето особено мнение коментира, че съществуващата негативна емоционална нагласа в обществото към Конвенцията би следвало да бъде отчетена при вземане на политическото решение дали този международен договор да бъде ратифициран.

Конвенцията проправя път към внедряване на понятията "пол", и "идентичност, основана на пола" и това би наложило да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент, пише в мотивите на КС.

Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид, анализират съдиите. И тъй като понятието "Gender" се употребява в изразите "gender equality, "gender-based violence" и други, то тези изрази, в зависимост от интерпретацията, могат да доведат до различни и противоречиви разбирания за философията на Конвенцията.

Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така например, за да се определи обектът на защита от всички форми на насилие и на дискриминация, е използван терминът "жени", но от друга страна преводът на понятието "gender" като "социален пол" присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от пола като биологична същност.

По думите му все пак "бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по "законен" начин сред децата на "свръхосвободени" идеи (като самоназоваващата се така "джендър идеология" - "gender ideology")".

Правното равенство между половете е провъзгласено в Конституцията. То не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях, пише КС и продължава, че
Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. А социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.

Според конституционния съдия Филип Димитров, не съществува никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си - да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.

Съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов казват в своето особено мнение, че "решението на Конституционния съд представлява "услуга" за политиците от всички цветове - предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента".

Съдиите правят анализ на хронологията от събитията по проблемите с домашното насилие години назад. И казват в решението си, че има връзка между политиката на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени, като форма на дискриминация срещу жените, основана на пола и защитата на някои права на "трансджендър" лицата.