Иран и цената на конфликта

Издирваният Цветан Чарлов живял три месеца срещу затвора

21.07.18 г., 18:27 ч.

215

Копирано

„Ако аз си оставя колата с ключовете на улицата, Вие какво ще направите”, пита съдийката. „Ще ви глобим”, отговарят полицаите. „А вас кой ще ви глоби, пита още тя и отчита”, че са го провокирали. Дава му две години, които той вече почти е излежал. След като излиза от затвора, лошият късмет преследва Чарлов. Този път се сблъсква с военните. Негова приятелка го вика на гости, където го чакат цивилни военни. „Търсят мое приятелче Румен. И те му намерили тефтерчето и в него телефона на това момиченце, тя ме познава и така стигнали до мен. И той бил на договор в Бобов дол, но решил че 5 години са му много и си тръгнал. Аз не съм го виждал от 2 години, не знам къде е, им казвам. Питат ме кога трябва да вляза в казарма, казвам им догодина. Прибирам се вкъщи и на другия ден повиквателна за казармата. И хайде войник в казармата в Казичане”. Чарлов получава два телефонни номера, на които да се обади, ако види своя познат, той обаче предпочита да си стои в къщи и не си мърда пръста, за да помага на службите. След два месеца военните се усещат, че Чарлов им върти номера и го пращат в автобояджийски цех.

В ареста Чарлов изтрезнява, осъзнава какво е направил и за да излезе гълта една запалка. Откарват го в болница, където го оперират, за да я извадят. След цялата сага Чарлов отново попада в затвора. „В затвора точно дошъл Ангел Топкаров на власт – много известен боклук. Бутна половината затвор. Направи цехове и реши, че трябва да се правят изолиращи материали от стъклен памук в затвора. Не знам откъде-накъде ме избраха и мен там. И ни събраха 20-30 човека да пълним черва със стъклен памук. Работихме близо цяло лято. Пълнехме обаче едни контейнери с възглавнички от стъклен памук. Гледам, влизат колите свободно. Цехът беше до голямата вратата на Централния софийски затвор. Като влезе камиона със стъклен памук, вдигат си якичките да не им влиза, че после сърби като краста. И ние с един приятел Стефчо, му викам: „Да ходим да се понапием, че след време ще я скрият тая вата и няма да я има". Той каза: „Па, що не”. Тренирахме как да си направим дупките вътре в самия контейнер, слагахме едни летвички, така че да остане една кухина, за да се скрием вътре и да ходим да се разходим. В един удобен слънчев ден – 1 септември 1986 година се качваме със Стефчо вътре в контейнера, качиха ни в камиона и след 10-15 минути ние със Стефчо си слязохме”, разказа още Чарлов за бягството си от Централния софийски затвор.

Прибирам се в София и започвам работа в сервиз Москивич, като автобояджия. Алкохолът ми беше малко повечко. С приятелчета, компанийки, напием се и ни е готино да се возим. Смотаме някоя кола и се возим, оставим я. Тогава ме задържат за незаконно отнемане на превозно средство и ме задържат в кремиковското районно управление, пускат ме обаче под гаранция и по време на гаранцията имаше едно барче „Бар Шишарка” под Кремиковския манастир, много хубаво барче. Отиваме две момчета с две момичета, пием си водка, но в един момент от полицията банкетче си правят началниците. Аз седя да вратата. „О, Цветане, кога те пуснаха?” и аз им казвам: "Чакайте да не сме в полицията, какво ме питате. Хората не ме знаят кой съм, защо ще ме питате”. Влиза друг: "Плати ли си гаранцията?", трети друго и аз една водка, втора водка, трета водка, за да не ги мисля, но излизам навън до тоалетна и гледам милиционерската Волга. Гледам вратата отворена, ключовете на таблото и си помислих да си направя майтап с тях и да взема да им я скрия. Шофьорите и те вътре, седят и си поркат. Запалвам Волгата и тръгвам надолу по шосето,но по пътя качвам две момчета на стоп да не ходят пеш. Тримата заедно решаваме да се повозим на милиционерската Волга, светнахме си лапите, сирените и си караме, на прелеза ЦСКА-то минахме със 70-80 км/ч. Повозихме се до Околовръстното и тя се строши, спря, не иска да върви повече. И нищо слязохме и се връщаме и гледаме един автобус и го спираме да ни качи и тогава вратите се отварят и не помня каква стана после. Оказа се, че е пълен с полиция. Те тръгнали да ни гонят с автобус. Боя, където го отнесох не се брои. После пак следствие, незаконно отнемане на МПС. Хайде пак в затвора”, спомня си той.

Цветан Чарлов се оплаква от високо кръвно. Настаняват го първо в болница Света Екатерина, където констатират запушване на кръвоносните съдове. „Излекувахме сърцето и сега вече отиват на дисковата херния, и ще ме карат на операция в ИСУЛ. Дойде лекар, прегледа ме и си даде становището, че съм за опериране. Отиваме в ИСУЛ, но разбирам, че след операцията трябва да се върна пак на напиканите дюшеци”, споделя беглецът. „И така вече съм в ИСУЛ с един полицай охрана в стаичка с едно легло. След операцията един-два дни горе-долу и си мисля как с операцията трябва да се връщам пак там в мизерията. Идваха да ме виждат разни хора, носеха ми пари, книжки, създаде се доверие между мен и охраната. Спомням си, че беше събота, а в понеделник трябваше да ме върнат в затвора. Дойде едно младо момче. Добре, но като ходя до тоалетната, ходя 20 минути. Бавно стъпвам – боли ме. И на третия път той каза: „Ходи сам.” И третия път отидох сам до тоалетната, само че изходът е до тоалетната и аз вместо в тоалетната, слязох на изхода по стълбичките навън, имаше няколко таксита, качих се в първото и тръгнахме”, разкри Чарлов.