Първанов: Българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси

Българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси от 1878 година до днес.

Георги Първанов обаче е категоричен, че всички тези събития в общата ни история не означават, че в настоящето трябва да се мълчи - когато налице са нови условия и нови договорености, които засягат пряко България.

По въпроса за името на Южната ни съседка - Северна Македония – Първанов коментира, че „крие много подводни камъни“. Той е на мнение, че полемиката изобщо по македонския въпрос ще продължи до момента, в който в Скопие не признае, че македонската идея и държава е израснала от ствола на голямото българско дърво, на българската нация.

Това заяви Георги Първанов, президент на Р България (2002-2012) в рамките на дискусията в Благоевград, организирана от ПП АБВ, под наслов „Илинден 2018 – исторически поуки и перспективи на отношенията в региона“, с участието на изявени общественици, историци и граждани, съобщиха от пресцентъра на партията. Първанов коментира, че първият компромис в тази посока е отказът от Санстефанска България. „При Съединението ние се отказваме от идеята за едновременно присъединяване на Източна Румелия, Македония и Тракия. Присъединяваме само Източна Румелия. На следващата стъпка ние възприемаме идеята за автономия на Македония и Одринско, което е по-различно от онова, за което са се борили техните предшественици. В годините на войните вече отиваме съвсем в крайна мяра в своите компромиси, за да се стигне до признаването на Република Македония като самостоятелна държава – един компромис, който за мен е исторически и морално оправдан“.