Евтиният шоколад върви комплект с имигранти, ако щете…

А има и такива новини: „11 години затвор за жена, обиждала във видеоклип египетския народ“. Жената просто се оплаквала, че била малтретирана по улиците на Кайро.

Не е ли нормално хората да искат да избягат оттам и отидат в цивилизацията?

Както САЩ си има Мексико, което бълва имигранти, така и Европа си има Африка. Явно културната еволюция е предопределила Северът да се развива по-добре от Юга в последно време.

Не може на една и съща почва да виреят едновременно двете крайности – толерантните ценности на Европа и безскрупулните й корпорации и лобисти. Два свята – единият е излишен.

„Внимание! Възниква нов мигрантски маршрут към Европа“. За да си обясним защо има подобни новини, които не спират да ни заливат от толкова време, че забравихме какъв беше животът преди тях, ще трябва да започнем от тук – от това, че те вървят заедно с такива новини: „Полицаят, който застреля младеж в Нант, е обвинен в непредумишлено убийство“.

Ако не виждате връзка между двете, ето я – в държавите, от които идват тези имигранти (нека бъдем честни), полицай или друг представител на властта може да застреля някого не при изпълнение на служебен дълг или непредпазливост, а просто за отмъщение или демонстрация на сила и власт. Последствия в много от случаите няма да има. Никакви. Всъщност може да има за близките на жертвата, ако имат неблагоразумието да протестират.

Тук обаче идва съвсем логичното противопоставяне на еволюцията на културите. Културата на имигрантите и културата на страните-приемници. Те се сблъскват първо защото не всички идващи са благоразположени и носят отвратителен манталитет на варвари-завоеватели (или в съвремието описван в простото: „Аз сега ще им покажа на тия европейци какви са глупаци!“); и второ защото не всички от приемащите са гостоприемни и къде с повод, къде – без, скачат срещу всички имигранти, слагайки ги под общ знаменател. Културите са се развивали не само с различно темпо, но и в различни посоки (щом в едните държави корупцията и насилието властват, а в другите се изисква разследване на почти всяка несправедливост).

Някога свирепи и безмилостни – викингите, сега имат наследници в Скандинавските държави, които са пример за толерантност и разбирателство. Северът (където прехранването някога е било много по-трудно, заради климата) е минал през трудностите и благодарение на тях се е закалил. След като се е закалил, се е превърнал в синоним на стабилност. В такава среда може да се гради идеалното общество. И те са започнали да го градят. Хубавото е, че целият свят може да види и да се поучи – идеалното общество е толерантно. Само че…

Само че всичко това се е случвало с естествения ритъм на еволюцията и обществото се е развивало от поколение на поколение – бавно и сред представителите на една и съща общност. Тогава светът не е бил така глобален и външните елементи са си стояли далече, далече. Тоест всички, достигнали до „развитието“, са стигнали до там заедно и са написали закони, които да се прилагат ПОДХОДЯЩО за тях си.

Да оставим Скандинавските страни и да се върнем на споменатата вече Франция, която е минала подобен път. Французите, като едно цивилизовано общество, са направили така, че да не приемат и търпят никакви несправедливости. Именно затова съществуват закони, които смачкват възможността на един полицай да се възползва от властта си и да се самозабрави. Само че…

Само че прътът в колелата се оказва наличието на външни елементи – имигранти, който са останали в периферията, бедни, необразовани, търсещи лесния начин – престъпленията. В един град, като Париж или Нант, масовите престъпления идват от жителите на гетото. Представете си света като един голям град и ще видите, че престъпленията идват от държавите-гето. Бедните, необразовани, социално смачкани. Преди 100 години това, че ченге във Франция е застреляло престъпник, който отгоре на всичко за малко да убие дете на улицата, съвсем нямаше да предизвика протести или реакции като днешните. Днес обаче е друго, защото французите са минали дълъг път. И изведнъж се появяват елементи, които искат да се възползват от това и да се качат на главата на властта и обществото. И изведнъж Европа е в капан. Дали да спазва основните си ценности и да пуска имигрантите (да, с почтените ще влизат и гнилите ябълки) или да се затвори и превантивно да обрече и полезните и добри хора на гибел. Само че…

Само че точно това е основната грешка – че се противопоставят САМО тези два избора. Защото има и трети и именно той е верният. Когато сте болни, искате да лекувате причинителя на болестта, а не само симптомите. Ако няма от какво да бягат тези хора, те ще си останат у дома. И тук е моментът да спрем да се правим на ударени и да си признаем, че „цивилизованият“ свят е цивилизован само на собствена територия – със собствените си жители. Останалата част от света е експлоатирана и унищожавана именно от споменатия „цивилизован“ свят. Когато една европейска фирма унищожи фермите на стотици семейства в Африка, за да ги превърне в какаови плантации например, тези хора търсят спасение. Идват в Европа, а тя казва: „Не ви искаме!“ Малко двулично, нали? Има много примери за детски робски труд във ферми из Африка, чиято продукция на драго сърце става част от поточните линии на европейски компании. Те казват: „Не можем да контролираме това“, а всъщност има доказателства, че просто не искат, защото им е по-изгодно (евтиният шоколад върви комплект с имигранти, ако щете…). Фирми блокират достъпа до прясна вода (в Африка, която и без това страда от този проблем), за да продават бутилираната си. Ами лобистите, които подкрепят войните тук и там, за да маскират зад тях куп незаконни сделки (с дрога например) или просто за да осигуряват печалби на военните концерни? Всичко това създава вълни от имигранти. Което пък осигурява печалба на трафикантите. Колкото и да затягат забраните за имигранти, политиците само ще предизвикват поскъпване на „услугата“ на тези трафиканти.

Това е манталитетът на завоевателите: „Ние сме силни, ние искаме, ние придобиваме!“ Вършеше работа досега, но изведнъж моретата и континентите станаха по-лесни за прекосяване и завоевателите с ужас установиха, че варварите не само са пред портите, но вече са в града. Отгледаните на местна почва (home grown) терористи – второ, трето поколение англичани, французи, белгийци, германци, се оказаха по-страшни за Европа, отколкото външните джихадисти. Дядовците ви някога искаха евтин труд и си докараха евтини работници полу-роби. Сега техните внуци ви връчват сметката, превръщайки съвременния свят в културно-криминална каша. И всеки втори европеец да стане полицай, все тая. Проблемът няма да се реши, защото Западът е пълен с гневни маргинали. Те са бедни, нещастни, необразовани, защото са държани настрана (и с лека погнуса) от обществото. Те създадоха второ и трето поколение гневни хора, които няма как да се интегрират, защото се чувстват прецакани от системата и се чудят само как да й го върнат. И след цялата тази алчност Западът не си научи урока. Не. Вместо това остави корпорациите си не само да ползват робски труд в Третия свят, но и навлязоха в териториите му и прокудиха хората оттам. Малката подробност е, че изпълнителите на този злокобен план не са засегнати от последиците (поне засега). Те са добре защитени, за разлика от нас – обикновените хора. Тук в Европа те живеят в затворени общества, пазени и закриляни. Продажниците в Африка и Азия, които са техни евтини марионетки, също се радват на протекция и охолен живот – онези, които разрешават държавите им да се разграбват и потъпкват. За нас остават страхът и омразата.